Белгия отбелязва днес петата годишнина от атентатите в Брюксел от 22 март 2016 г., взели 32 жертви и оставили над 340 ранени.
Страната до днес остава в повишена тревога от нов терористичен удар, макар заплахата да е намаляла, отбелязват представители на службите за сигурност, цитирани в местни медии. Според тях съществува опасност от нарастващо противопоставяне между хора от етническите малцинства, склонни към участие в терористични действия, и крайната десница. По тяхно мнение опасността нараства заради противоепидемичните ограничения и може да отпадне едва тогава, когато белгийското общество заживее по-единно.
Медиите отбелязват, че в последните пет години в Белгия са били предотвратени поне 10 атентата. Въпреки това се отчита, че усилията, положени за преодоляване на грешките, довели до ударите преди пет години, все още не са достатъчни. Дава се пример с целта за свързване на базите данни на различните национални служби за сигурност и се отбелязва, че досега не е постигнат необходимият напредък.
Испания почете жертвите на тероризма на годишнината от атентатите в Мадрид през 2004 г.
Според експертите днес заплахата не е свързана толкова с възможността от действия на терористични групи, колкото с непредсказуемите решения на отделни нападатели, възприели радикални възгледи, разпространявани в интернет. Досега остава без ясен отговор въпросът дали Белгия е била първоначалната цел на атентаторите, или е станала мишена заради напредналото разследване на атентатите в Париж от ноември 2015 година.
Следствието по атентатите в Брюксел установи, че терористите от Париж и от Брюксел са били част от единна организация, направлявана от "Ислямска държава" (ИД). Предполага се, че целта на ИД е била нанасянето на удари в Европа заради участието на европейските страни в коалицията срещу режима на Башар Асад в Сирия. Заради това, че мнозина от джихадистите, тренирани в Сирия от ИД, са били граждани на Белгия и Франция от марокански и алжирски произход, вероятно е било преценено, че най-лесно биха нанесли удар там, където най-добре познават обстановката, обобщават следователите.
Отговорите на откритите и до днес въпроси се очакват от заседанията на белгийския съд, насрочени за догодина. Съдът ще заседава в стария комплекс на НАТО в покрайнините на белгийската столица. През януари тази година на предварителните изслушвания съдът реши, че трима от общо 13 обвиняеми за атентатите в Брюксел не носят отговорност.
Тази сутрин белгийският крал Филип, кралица Матилда и премиерът Александер де Кро отдадоха почит на жертвите на атентатите на летище "Завентем" и на метростанция "Малбек". Заради противоепидемичните ограничения церемониите се извършват в много тесен кръг, предава БТА.
Страната до днес остава в повишена тревога от нов терористичен удар, макар заплахата да е намаляла, отбелязват представители на службите за сигурност, цитирани в местни медии. Според тях съществува опасност от нарастващо противопоставяне между хора от етническите малцинства, склонни към участие в терористични действия, и крайната десница. По тяхно мнение опасността нараства заради противоепидемичните ограничения и може да отпадне едва тогава, когато белгийското общество заживее по-единно.
Медиите отбелязват, че в последните пет години в Белгия са били предотвратени поне 10 атентата. Въпреки това се отчита, че усилията, положени за преодоляване на грешките, довели до ударите преди пет години, все още не са достатъчни. Дава се пример с целта за свързване на базите данни на различните национални служби за сигурност и се отбелязва, че досега не е постигнат необходимият напредък.
Испания почете жертвите на тероризма на годишнината от атентатите в Мадрид през 2004 г.
Според експертите днес заплахата не е свързана толкова с възможността от действия на терористични групи, колкото с непредсказуемите решения на отделни нападатели, възприели радикални възгледи, разпространявани в интернет. Досега остава без ясен отговор въпросът дали Белгия е била първоначалната цел на атентаторите, или е станала мишена заради напредналото разследване на атентатите в Париж от ноември 2015 година.
Следствието по атентатите в Брюксел установи, че терористите от Париж и от Брюксел са били част от единна организация, направлявана от "Ислямска държава" (ИД). Предполага се, че целта на ИД е била нанасянето на удари в Европа заради участието на европейските страни в коалицията срещу режима на Башар Асад в Сирия. Заради това, че мнозина от джихадистите, тренирани в Сирия от ИД, са били граждани на Белгия и Франция от марокански и алжирски произход, вероятно е било преценено, че най-лесно биха нанесли удар там, където най-добре познават обстановката, обобщават следователите.
Отговорите на откритите и до днес въпроси се очакват от заседанията на белгийския съд, насрочени за догодина. Съдът ще заседава в стария комплекс на НАТО в покрайнините на белгийската столица. През януари тази година на предварителните изслушвания съдът реши, че трима от общо 13 обвиняеми за атентатите в Брюксел не носят отговорност.
Тази сутрин белгийският крал Филип, кралица Матилда и премиерът Александер де Кро отдадоха почит на жертвите на атентатите на летище "Завентем" и на метростанция "Малбек". Заради противоепидемичните ограничения церемониите се извършват в много тесен кръг, предава БТА.
