Общо 219 случая на маймунска шарка са потвърдени в световен мащаб. Това сочи доклад на Европейския център по превенция и контрол на заболяванията.
118 са потвърдените случаи на заболяването в 12 държави от Европейския съюз: Австрия (1), Белгия (4), Чехия (1), Дания (1), Франция (5), Германия (5), Италия (5), Нидерландия (6), Португалия (37), Словения (1), Испания (51), Швеция (1).
Държавите, които съобщават за случаи на маймунска шарка извън Европейския съюз, са Аржентина (1 съмнителен случай), Австралия (2), Канада (15), Израел (1), Англия (71), Съединените щати (9), Швейцария (2), Обединените арабски емирства (1 случай, при който болният има симптоми и има данни, че е пътувал в Западна Африка) и Мароко (3 случая, при които има основателни съмнения за заболяването), сочат данните на доклада.
В повечето потвърдени случаи, болните са младежи, които определят себе си като мъже, които правят секс с други мъже, сочат още данните от доклада на Европейския център по превенция и контрол на заболяванията.
Рискът от заразяване е „много нисък“, съобщи Европейския център по превенция тази седмица, но предупреди, че хората, които са имали множество сексуални партньори - независимо от сексуалната ориентация - са по-застрашени.
Маймунската вариола се причинява от вирус, принадлежащ към род Orthopoxvirus в сем. Poxviridae. Към същия род принадлежи и вирусът на едрата шарка по човека, разясняват от Националния център по заразни и паразитни болести . Човек се заразява с вируса на маймунската вариола при пряк контакт с болно животно. Възможно е и предаване от човек на човек при близък контакт с лезии, телесни течности, респираторни капчици и замърсени материали.
Симптомите на заболяването се делят на два етапа, съобщават от СЗО.
При първоначалния период (продължава между 0-5 дни) болният има треска, интензивно главоболие, подуване на лимфните възли, болки в гърба, мускулни болки и липса на енергия.
При втория период се наблюдава обрив по кожата. Той обикновено започва в рамките на 1-3 дни след появата на треска. Обривът е по-концентриран върху лицето и крайниците, а не върху тялото. Засяга лицето (в 95% от случаите) и дланите на ръцете и стъпалата (в 75% от случаите). Засегнати са и устната лигавица (в 70% от случаите), гениталиите (30%) и конюнктивите (20%), както и роговицата.
118 са потвърдените случаи на заболяването в 12 държави от Европейския съюз: Австрия (1), Белгия (4), Чехия (1), Дания (1), Франция (5), Германия (5), Италия (5), Нидерландия (6), Португалия (37), Словения (1), Испания (51), Швеция (1).
Държавите, които съобщават за случаи на маймунска шарка извън Европейския съюз, са Аржентина (1 съмнителен случай), Австралия (2), Канада (15), Израел (1), Англия (71), Съединените щати (9), Швейцария (2), Обединените арабски емирства (1 случай, при който болният има симптоми и има данни, че е пътувал в Западна Африка) и Мароко (3 случая, при които има основателни съмнения за заболяването), сочат данните на доклада.
В повечето потвърдени случаи, болните са младежи, които определят себе си като мъже, които правят секс с други мъже, сочат още данните от доклада на Европейския център по превенция и контрол на заболяванията.
Рискът от заразяване е „много нисък“, съобщи Европейския център по превенция тази седмица, но предупреди, че хората, които са имали множество сексуални партньори - независимо от сексуалната ориентация - са по-застрашени.
Маймунската вариола се причинява от вирус, принадлежащ към род Orthopoxvirus в сем. Poxviridae. Към същия род принадлежи и вирусът на едрата шарка по човека, разясняват от Националния център по заразни и паразитни болести . Човек се заразява с вируса на маймунската вариола при пряк контакт с болно животно. Възможно е и предаване от човек на човек при близък контакт с лезии, телесни течности, респираторни капчици и замърсени материали.
Симптомите на заболяването се делят на два етапа, съобщават от СЗО.
При първоначалния период (продължава между 0-5 дни) болният има треска, интензивно главоболие, подуване на лимфните възли, болки в гърба, мускулни болки и липса на енергия.
При втория период се наблюдава обрив по кожата. Той обикновено започва в рамките на 1-3 дни след появата на треска. Обривът е по-концентриран върху лицето и крайниците, а не върху тялото. Засяга лицето (в 95% от случаите) и дланите на ръцете и стъпалата (в 75% от случаите). Засегнати са и устната лигавица (в 70% от случаите), гениталиите (30%) и конюнктивите (20%), както и роговицата.
