Българските волейболисти отново амбицирани за успех на японска земя, след броени дни стартира Световната купа. Може ли четата на Мартин Стоев да завърши сред първите три, т.е. да вземе олимпийска виза за Пекин? След бронзовите медали от Световното миналата година е логично да смятаме това за реална цел, друг е обаче въпроса след Евро 2007 в Русия, когато тимът определено не се представи според възможностите си.
Надеждата умира последна! Дали волейболистите ни са си взели поука от срамната загуба с 0:3 от Финландия и сега със зъби и нокти ще използват шанса в Япония, ще покаже резултатът още от първия мач. Обикновено срещу силни отбори българите играят добре и обратното. Сега първият сблъсък на нашите за Световната купа е срещу европейския първенец Испания. Отбор без звезди до шампионата в Русия, супер изненадата във волейбола тази година. Залогът за родните лъвове е огромен и те със сигурност ще покажат острите си зъби. Мартин Стоев е също един от най-амбициозните треньори, не случайно поиска 10 дни аклиматизация и скъсва избранниците си от тренировки. Спецът заложи на подобна тактика и преди Световното в Япония, забележителен успех, който дълго ще помним. Дано и сега ни провърви, защото волейболът ни не е бил на Олимпиада от игрите в Атланта 1996.
Сега волейболистите ни предстои да изиграят 11 тежки мача срещу световния елит, само първите три от 12-те участника ще си тръгнат с визи за Пекин. Системата е проста, две групи от по 6 отбора играят един срещу друг в два града-Сайтама и Мацумото.
После се разменят, без полуфинали и финал се оформя крайното класиране по точки от спечелени и загубени мачове. Ако има отбори с изравнени показатели в сила влиза точковия коефицент, а не геймовото съотношение. Турнирът е изморителен, всеки ден се играе на максимални обороти, но нашите могат да издържат, не само, защото на японска земя обикновено ни върви.
Япония, Испания, САЩ, Бразилия, Австралия, Египет, Русия, Пуерто Рико, Аржентина, Тунис и Корея. Всеки един от тези отбори е бил побеждаван от българските волейболни лъвове/не се сещам само за Австралия, но и тях със сигурност можем да пречупим/. Ако искат волейболните ни звезди могат, стига да запазят приятелската атмосфера и добрия тон помежду си. Звездите ни искат да играят на Олимпиада, заслужават го и със сигурност знаят как да го постигнат. Живот и здраве, като, че ли имаме право да бъдем оптимисти!
Надеждата умира последна! Дали волейболистите ни са си взели поука от срамната загуба с 0:3 от Финландия и сега със зъби и нокти ще използват шанса в Япония, ще покаже резултатът още от първия мач. Обикновено срещу силни отбори българите играят добре и обратното. Сега първият сблъсък на нашите за Световната купа е срещу европейския първенец Испания. Отбор без звезди до шампионата в Русия, супер изненадата във волейбола тази година. Залогът за родните лъвове е огромен и те със сигурност ще покажат острите си зъби. Мартин Стоев е също един от най-амбициозните треньори, не случайно поиска 10 дни аклиматизация и скъсва избранниците си от тренировки. Спецът заложи на подобна тактика и преди Световното в Япония, забележителен успех, който дълго ще помним. Дано и сега ни провърви, защото волейболът ни не е бил на Олимпиада от игрите в Атланта 1996.
Сега волейболистите ни предстои да изиграят 11 тежки мача срещу световния елит, само първите три от 12-те участника ще си тръгнат с визи за Пекин. Системата е проста, две групи от по 6 отбора играят един срещу друг в два града-Сайтама и Мацумото.
После се разменят, без полуфинали и финал се оформя крайното класиране по точки от спечелени и загубени мачове. Ако има отбори с изравнени показатели в сила влиза точковия коефицент, а не геймовото съотношение. Турнирът е изморителен, всеки ден се играе на максимални обороти, но нашите могат да издържат, не само, защото на японска земя обикновено ни върви.
Япония, Испания, САЩ, Бразилия, Австралия, Египет, Русия, Пуерто Рико, Аржентина, Тунис и Корея. Всеки един от тези отбори е бил побеждаван от българските волейболни лъвове/не се сещам само за Австралия, но и тях със сигурност можем да пречупим/. Ако искат волейболните ни звезди могат, стига да запазят приятелската атмосфера и добрия тон помежду си. Звездите ни искат да играят на Олимпиада, заслужават го и със сигурност знаят как да го постигнат. Живот и здраве, като, че ли имаме право да бъдем оптимисти!
