На днешния ден преди 70 години е роден изтъкнатият футболист на Левски, Ботев Пловдив и националния отбор - Георги Аспарухов. Днес митичният Гунди отново събра много хора на стадиона на Левски. Да се преклонят пред него дойдоха почитатели на клуба, както футболистите и част от ръководството на тима от „Герена“.
На паметника на Аспарухов бе и неговата съпруга Величка. От ръководното тяло в Левски на събитието бяха шефът на УС Иво Тонев, Димитър Иванков и спортният директор Даниел Боримиров.
Представителният тим на „сините“ също поднесе цветя и венци, като начело на колоната от играчи бяха капитаните Йовов и Ангелов. Треньорският щаб на Левски също бе в пълен състав – Николай Митов, Елин Топузаков, Мариян Христов, Красимир Колев и Ясен Екимов.
Сред най-развълнуваните бе един от докторите на „сините“ Жан Филипов, който е имал привилегията да работи в Левски с феноменалния Георги Аспарухов.
Гунди безспорно е най-обичаният футболист в близо 100-годишната история на Левски. Той е роден в София и освен екипа на Левски, носи и този на Ботев Пловдив, това се случва в периода, когато отбива своята редовна военна служба.
Визитката на загиналия едва на 28 години Гунди е изключително дълга и забележителна. Роден е на 4 май 1943 г. в софийския квартал Редута. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „Левски“. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г.
През 1960 г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу „Ботев“ в Пловдив (1:1). От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе в „Ботев“, където отбива военната си служба и става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу „Етър“ във Велико Търново (1:1).
Играе в 247 мача (200 за „Левски“ и 47 за „Ботев“) за първенството, в които отбелязва 150 гола (125 за „Левски“ и 25 за „Ботев“). Има участие в 36 мача (28 за „Левски“ и 8 за „Ботев“) и вкарва 20 гола (16 за „Левски“ и 4 за „Ботев“) за Купата на България (тогава — „Купа на Съветската армия“). През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „Левски“, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и Футболист № 1 на България. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. „Франс футбол“ - Златната топка.
Гунди има 18 мача (12 за "Левски" - 6 за КЕШ и 6 за КНК и 6 мача за "Ботев" в КНК) и 19 гола (12 за "Левски" - 8 за КЕШ и 5 за КНК и 7 гола за "Ботев" в КНК) в европейските клубни турнири. Четвъртфиналист за КНК през 1963 г. с "Ботев" и през 1970 г. с "Левски".
Играе на три световни първенства: в Чили - 1962 (1 мач и 1 гол), Англия- 1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико - 1970 (3 мача). В Чили той е най-младият играч (19 год.) в националния отбор и вкарва единствения гол за България на първенството (срещу Унгария 1:6. Четири години по-късно в Англия отново той отбелязва единствения гол за България, отново срещу Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с Португалия - 3:1; 1963 с Португалия - 1:0; 1965 с Белгия - 3:0 и 2:1; 1967 с Швеция - 3:0; 1967 с Португалия - 1:0 и през 1968 г. с Италия - 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу Мароко в Леон (1:1) - СП. Аспарухов вкара и легендарен гол в мрежата на Англия на стадион Уембли в Лондон.
Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина.
През 1999 г. е обявен посмъртно за Най-добър футболист на България за 20 век.
В негова чест стадионът на Левски носи негово име и в този момент.
