Коошу от Япония само за Гонг за първи път от 2002 година: Много неща са ми забранени

1 октомври 2008 19:00

Уникалният сумист Калоян Махлянов – Котоошу за първи път от 2002 година насам даде интервю от Япония за българска електронна медия и то по телефона. Гигантът от село Джулюница е достъпен предимно и само за журналистите в Страната на изгряващото слънце. Одзеки Котоошу, който в момента е с втория ранг в йерарахията на сумото разказа пред Гонг любопитни неща от живота си като професионалист. Първия европеец спечелил „Купата на Императора” в цялата древна история своя спорт, разговаря и на теми табу за спортист като него.

Дори разкри, че три плата с пикантни езици, три с ребърца, три с говеждо филе, две с мариновани черъвца, едно със суров дроб, плато с кълцано сурово говеждо, супа от водорасли, супа от опашки, ким, доматена салата и три купи ориз не са достатъчни. В Япония професионалните сумисти, когато се нахранят, трябва да започнат да ядат!

- Калояне, не знам как най-точно да се обръщам към теб. Котоошу или Калояне?

- Калоян е най-добре.

- Благодаря ти, че се съгласи да говориш за българска електронна медия за първи път от 2002 година. Спомням си тогава как те изпращахме, но след толкова време в Япония, как си?

- Вече свикнах с обстановката. Не мога да се оплача. Не е както бе в началото.

- Дни след като завърши с положителен баланс един от шестте професионални турнира за „Купата на Императора”, какво ще кажеш за представянето си и следващите цели?

- Надявам се в следващите турнири да се представя много по-добре и да съм сред претендентите за спечелване на титлата. Ако е възможно да спечеля и първенството.

- Какво стана на последния турнир в Токио?

- Имах малко проблеми с коляното, а това ми попречи да се представя както подобава. Но тази контузия, която се възобнови ми попречи и не ми позволява да представя истинските си възможности.

- Отдавна имаш този проблем с коляното, ще се оправиш ли?

- Трудно е да се оправя. Мъчим се колкото може да го закрепим.

- Кога ще може да отскочиш до България и по-специално до Джулюница? Ако не се лъжа от 2002 година до сега си се прибирал най-много пет пъти и то за съвсем кратко?

- Така е. Тази година въобще не съм се прибирал, а и няма изглед да се прибера. За съжаление. Много ми се иска да се върна, но няма да успея. Нямаме почивки, от които мога да се възползвам.

- А кога евентуално може да има някаква такава почивка?

- Догодина, но още не се знае нищо!

- Доста далеч!

- Да!

- Спомням си когато замина за първи път за школата Садогатаке, един твой колега ни даде две седмици, че ще издържиш и ще се върнеш, ще се откажеш. Ти се прибра, но замина отново за Япония и превзе сумо-върха в родината на този спорт. Как го направи? Какви са ти спомените оттогава?

- Така ли? Кой е бил този мой колега, че съм забравил?

- Е няма сега да го припомняме. . .

- Добре (смее се). В началото бе наистина много трудно. Докато се адаптираш към обстановката, да свикнеш с обичаите, но волята е причината. Волята ти позволява да направиш всичко, което искаш!

- И го направи!

- Да! За да докажа, че съм по-добър от японците! И то сред тях, на тяхна територия!

- Осъзнаваш ли как стана символ на България в Япония? Гледаме плакати с твоя лик, лице си на кисело мляко, японците идват на екскурзии в Джулюница . . .

- Гордея се да популяризирам България. Надявам се моето представяне помага и за политическите отношения. Направиха ме посланик на добра воля на Европейския съюз в Япония. Старая се колкото мога!

- Какво е да си българин в Япония и то толкова известен? Със сигурност ти пречи да излезеш свободно, а и времето не стига . . .

- Така е. Има много ограничения, който спират спортистите. Сумото в Япония е не само спорт, но и традиция. Все пак е божествен спорт и много от нещата са забранени да ги правя. Това е много трудно да се преживява.

- Ти как се готвиш за самите схватки? Популярно ли е например видео-анализа?

- Спортът е по-скоро традиционен и треньорите не обръщат внимание на това. Аз работя върху това сам.

- Какъв е дневният ти режим? Знам, че ставаш рано около 6 часа, тренираш дълго, храниш се обилно, баня, прическа, почивка и отново това . . .

- Програмата ми зависи от деня. Дали турнирът наближава, дали си по време на него, дали си след него. Ежедневието ми се променя. Сутрин тренираш и то дълго, вечер се прибираш смазан, трябва да почиваш, да правиш анализите за следващия ден. Иначе обаче няма да успееш.

- А къде живееш сега?

- В момента съм близо до школата, ходя в болница за рехабилитации, за да се възстановя.

- Не мога да не те попитам за парите. Четох любопитен материал, колко взима един професионален сумист „Всеки един порифсумист получава по 300 долара от всеки от спонсорите си за един мач. При положение че има между 20 и 30 спонсора, за 15-те си мача от всеки турнир, печели общо 90 000 долара. Отделно всеки спонсор внася в Японската сумо асоциация допълнителна сума, която се разпределя под формата на премии за постигнати резултати. Всеки борец взима пари и от школата, за която се състезава, както и от медийните си изяви, тъй като всяко интервю се заплаща. Приходите на сумистите не се облагат с данъци”. Колко изкарваш, ако не е тайна?

- Това е много относително. Зависи от това колко побеждаваш!

- Как се вдига една купа, която тежи 27 килограма? Връщам те към триумфа ти на 24 май 2008 година в турнира за „Купата на Императора” – стана първият европеец носител на трофея.

- С победи. Не само първият българин, ами европеец спечелил „Купата на Императора”!

- Как се вдига тази 27-килограмова купа и къде е тя сега?

- Вдигаш и я връщаш същия ден. Дават ти малка реплика, дубликат на купата за теб. Тази купа веднага се връща защото се дава на следващият турнир. Тя стои винаги в Сумофедерацията.

- Кога ще станеш пожизнен йокозуна (велик шампион – най-високият ранг в сумото)?

- Еее, когато направя по-малко загуби и спечеля два турнира подред.

- Колко време още ще ти трябва за това?

- Стига да няма контузии в близко време. Най-важното е да нямам здравословни проблеми. Всичко останало ще си дойде по реда.

- Наистина до каква степен са сериозни контузиите ти? Преди имаше контузия в ръката, продължава и контузията в коляното . . .

- Ръката е оправена. Коляното обаче е стара травма! Вече четвърта година ме мъчи. Не мога да се възстановя пълноценно.

- Какви са вариантите? Операция сигурно не е възможна?

- Операцията ще ме извади за половин година от спорта, а аз вън от спорта за толкова време, по-добре да се откажа! А и като отсъствам от турнирите ще се върна пет нима надолу.

- Искаше да участваш като борец на Олимпиадата в Сидни, сега искаш ли да си олимпиец, но в сумото, защото се чува вариант този спорт да влезе в олимпийското семейство?

- Малка е възможността, да се приеме варианта за сумото като олимпийски спорт и аз да съм в младите си години.

- Хубаво е когато печелиш, но вярно ли е, че около теб е ад при загуба? Блъскаш стени, чупиш душове . . .

- Реагирам според ситуацията, според публиката. Всяка загуба се изживява тежко, няма лека загуба.

- За пораженията не коментираме. . .

- Да! (смее се)

- Спомням си, че един сумо журналист Асаши Гейно бе казал, че към Котоошу трябва да се прибави дума означаваща „ухание на череши”. Защо?

- Това не го знаех. Може би старият ми треньор се казваше Котозакура, а това означава черешовите дръвчета, когато цъфнат, които са много красиви.

- Имаш ли свободно време и какво правиш в него?

- През свободното си време винаги отивам някъде да почивам и ако имам контузия да се възстановя от нея. Зависи от ситуацията. Обикалям света стига да имам възможност за кратко време. Спомените са много.

- Как се подготвяш? Какви са тренировките ти?

- Ще стане утре сутринта, ако тръгна да разказвам всичко. Не трябва да се разказва, трябва да се види. Със собствените си очи, за да повярваш. Само с думи да се разкаже, няма такъв ефект. Трябва да се види на живо.

- Чуват се няколко версии кой ти е помогнал да заминеш за Япония, да израснеш в сумото. Каква е истината?

- Първо много съм благодарен на Петър Стоянов. Благодарение на него успях да продължа с обучението си в Национална спортна академия и да вляза в световната сумо академия. Благодарение на това участвах на турнирите, където бях забелязан от Накамото Сан и ме покани да участвам професионално в Япония. С негово съдействието и на шефката на БФ Сумо Лили Кънева, дойдох в Япония. Най-голямата заслуга, за да бъда това, което съм е на Петър Стоянов. Ако не е той, в България няма да има сумо.

- Вярно ли е, че ти заедно с твой приятел можете на едно хранене да опустошите следното: три плата с пикантни езици, три с ребърца, три с говеждо филе, две с мариновани черъвца, едно със суров дроб, плато с кълцано сурово говеждо, супа от водорасли, супа от опашки, ким, доматена салата и три купи ориз?

- Да, дори трябва платата да са повече! (смее се) За двама това няма да стигне!

- Това на едно ядене може да го опустошите?!

- Ми да! Един японски сумист щом каже, че се е наял, значи той оттам нататък трябва да започне да яде. За да може да стане голям! След като се наядеш, започваш да се храниш!

- Ти колко ядеш?

- Зависи от ситуацията дали съм гладен или не!

- Доста обаче калории изгаряш при тренировките!

- Разбира се. Една тренировка от пет часа те смазва. Не може да оцелееш, ако не се храниш!

- Защо ти изглеждаш така стегнат, а другите сумисти са като от желе?

- Защото ходя и на фитнес. Другите не ходят, правят си само техните сумо-тренировки. А аз правя и фитнес!

- След сумото замисляш ли се какво ще правиш?

- Има вариант и да остана в Япония ката треньор. И да викам още българи, които да влязат в професионалното японско сумо. Има вариант да се върна и в България. Има и други варианти, но още не съм решил.

- А как се развива сумото като цяло, защото в последно време има и доста скандали с уговорени мачове и сега скандала с руснаците?

- Това са си скандали, които си ги има и никога няма да спрат. Имаги и не само в сумото. Всичко си върви както по старому. Няма какво да коментирам тези скандали. Аз нямам нищо общо!

- На 25 години си. Какво е живота сега за теб, мислиш ли за нещо по-сериозно извън професионално?

- Не съм решил още нищо окончателно! Ако има нещо ще кажа! (смее се)

- В България се появи информация, че си влюбен, че ще се жениш и затова сега губиш?!

- Това са глупости. Това е било писано по българските вестниците вчера и майка ми ми каза . Кой ги измисля, кой ги пише не ми е ясно?! Няма нищо такова!

- Колко често се чуваш с родителите си?

- Сега благодарение на интернет може да се чуем винаги! Не е никакъв проблем. Даже се виждаме, все едно сме заедно.

- Как приемаш такива предложения като да кръстят улица, хотел на твое име?

- Всеки, който иска, нека да прави! Само да информира предварително!

- Кой е Калоян Махлянов – Котоошу?

- Аз съм! (пак се смее) За себе си не мога да кажа нищо, нека другите говорят и ме преценят.

- Има ли някаква схватка, за която си мечтаеш?

- Не си избирам съперници. Който излиза, да излиза. Аз излизам, за да побеждавам! Без значение кой е!

- Всеки знае кой е Котоошу, но ти какво искаш да кажеш на хората, които се радват и следят победите ти?

- Гледайте и се интересувайте повече от сумо! Това е много интересен спорт!