Енергетиката е сектор, който в момента има най-голяма нужда от дългосрочна визия, каза служебният министър на енергетиката Росен Христов при представянето на национална стратегия за развитие на енергетиката у нас за следващите 30 години.
Кръглата маса "Българската енергетика – Стратегия 2023-2053" в София, организирана от Министерството на енергетиката, беше открита от президента Румен Радев и служебния премиер Гълъб Донев. Целта е анализите, приоритетите и предложенията да бъдат дискутирани от заинтересованите страни, сред които представители на институции, на парламентарните сили, синдикати, бизнеса, браншови организации, научни среди, експерти.
Изключително важно е на Европейската комисия (EК) да покажем, че което и да е редовно правителство, дали то ще дойде след седмица или след месец, ще има същото виждане с това, което ние представяме, за да можем да постигнем целите, поставени от Народното събрание за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост, каза министър Христов.
Той посочи, че е важно да има обединение около основни направления за развитие на сектора. Росен Христов каза, че за да имаме шанс да предоговорим ангажимента в Плана за възстановяване и устойчивост в частта за въглищните електроцентрали, трябва да представим алтернатива, която ясно показва, че това предоговаряне не включва отказ на България от изпълнението на целите за декарбонизация, които Европа си поставя, а напротив - ще бъдем една от водещите държави при постигането им, но като използваме подход, който запазва националните интереси и енергийната ни сигурност.
Росен Христов отново каза, че е крайно време да определим дали развиваме ядрената енергетика, или не. Европа е разделена по този въпрос. Водещи икономики като Германия поеха по пътя на отказване от ядрената енергетика. Други водещи страни като Франция, Швеция не само не се отказват, но развиват и инвестират в този сектор, посочи Христов.
В проекта на стратегия, представен от министър Христов, се отбелязва, че в момента енергийният сектор на страната осигурява сериозна част от брутния вътрешен продукт (БВП). За миналата година сме изнесли над 12 тераватчаса (TWh) електроенергия с приходи от 3 млрд. евро, посочи Христов. Той добави, че тези средства бяха използвани основно за компенсиране на високите цени на електроенергията на вътрешния пазар за индустриалните потребители, давайки възможност на икономиката ни да продължи да бъде конкурентоспособна и да предпазва страната от мащабна рецесия.
През 2022 г. произведеното количество електроенергия е нараснало с 5,7 процента спрямо предходната година. Ръстът е от увеличението в произведената електрическа енергия при кондензационните ТЕЦ (с 4 TWh), ВЕИ (0,3 TWh) и при ВЕЦ (0,26 TWh), показват данните.
Благодарение на това, че използваме основно местни енергийни източници, включително въглища, атомна електроенергия, ние нямахме тази зависимост от газ, както много държави в Европа и преодоляваме успешно предизвикателствата, отбеляза Росен Христов.
България e нетен износител и покрива нуждите от електроенергия за собствено потребление и дефицита в съседните държави, се посочва в документа.
Министърът отбеляза, че България е третият по големина износител на електроенергия в Европа и единственият в нашия регион - изнасяме към всички съседни държави. Христов добави, че прогнозите показват, че тази тенденция ще се задържи в следващите години. Към държавите, които изпитват нужда от електроенергия, се присъединяват Украйна и Молдова и те се обръщат към България с молба за доставяне на електроенергия.
Сред стратегическите цели за развитие на енергийния сектор, очертани в стратегията, са гарантиране на енергийната сигурност в страната и региона и запазване ролята на България като енергиен лидер, защита на националната сигурност и икономическите интереси, постигане на общоевропейските цели за декарбонизация, повишаване на енергийната ефективност, реализиране на справедлив преход на засегнатите райони, защита от енергийна бедност.
Във въглищната енергетика се предвижда използване на съществуващите мощности до 2030 г. за гарантиране на енергийната сигурност и въвеждане на технически решения за намаляване на емисиите.
В ядрената енергетика стратегията предвижда изграждане на нови 2000 MW мощности на площадката "Белене" до 2035-2040 г. и изграждане на 2000 MW заместващи мощности до 2045 г. на площадката в "Козлодуй".
Предвижда се още изграждане на 7 GW слънчеви и 2 GW вятърни мощности до 2030 г. и на 12 GW слънчеви и 4 GW вятърни мощности до 2050 г. Планира се изграждане на 870 MW нови ВЕЦ до 2030 г. и на 1270 MW до 2050 г. В геотермалната енергия фокусът е върху изглаждане на локални системи за отопление. Предлага се още изграждане на 1 GW електролизатори до 2030 г. с производство на 90 000 т./г. и на 5 GW електролизатори и производство на 520 000 т./г. водород до 2050 г. за местно потребление и износ.
По отношение системите за съхранение на енергия се предлага разширение на ПАВЕЦ "Чаира" до 2030 г., изграждане на нови ПАВЕЦ и изграждане на 1 GW до 2035 г., въвеждане на 600 MW батерии до 2030 г. и на 1,5 GW системи за сезонно съхранение до 2050 г. Предвижда се още 1900 км модернизация и изграждане на нови далекопроводи в преносната мрежа, дигитализация и развитие на разпределителната мрежа, изграждане на 1000 зарядни станции за развитие на техническа и зарядна инфраструктура до 2030 г. За справяне с енергийната бедност се предвижда въвеждане на мерки за подпомагане и повишаване на енергийната ефективност в домакинствата.
Кръглата маса "Българската енергетика – Стратегия 2023-2053" в София, организирана от Министерството на енергетиката, беше открита от президента Румен Радев и служебния премиер Гълъб Донев. Целта е анализите, приоритетите и предложенията да бъдат дискутирани от заинтересованите страни, сред които представители на институции, на парламентарните сили, синдикати, бизнеса, браншови организации, научни среди, експерти.
Изключително важно е на Европейската комисия (EК) да покажем, че което и да е редовно правителство, дали то ще дойде след седмица или след месец, ще има същото виждане с това, което ние представяме, за да можем да постигнем целите, поставени от Народното събрание за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост, каза министър Христов.
Той посочи, че е важно да има обединение около основни направления за развитие на сектора. Росен Христов каза, че за да имаме шанс да предоговорим ангажимента в Плана за възстановяване и устойчивост в частта за въглищните електроцентрали, трябва да представим алтернатива, която ясно показва, че това предоговаряне не включва отказ на България от изпълнението на целите за декарбонизация, които Европа си поставя, а напротив - ще бъдем една от водещите държави при постигането им, но като използваме подход, който запазва националните интереси и енергийната ни сигурност.
Росен Христов отново каза, че е крайно време да определим дали развиваме ядрената енергетика, или не. Европа е разделена по този въпрос. Водещи икономики като Германия поеха по пътя на отказване от ядрената енергетика. Други водещи страни като Франция, Швеция не само не се отказват, но развиват и инвестират в този сектор, посочи Христов.
В проекта на стратегия, представен от министър Христов, се отбелязва, че в момента енергийният сектор на страната осигурява сериозна част от брутния вътрешен продукт (БВП). За миналата година сме изнесли над 12 тераватчаса (TWh) електроенергия с приходи от 3 млрд. евро, посочи Христов. Той добави, че тези средства бяха използвани основно за компенсиране на високите цени на електроенергията на вътрешния пазар за индустриалните потребители, давайки възможност на икономиката ни да продължи да бъде конкурентоспособна и да предпазва страната от мащабна рецесия.
През 2022 г. произведеното количество електроенергия е нараснало с 5,7 процента спрямо предходната година. Ръстът е от увеличението в произведената електрическа енергия при кондензационните ТЕЦ (с 4 TWh), ВЕИ (0,3 TWh) и при ВЕЦ (0,26 TWh), показват данните.
Благодарение на това, че използваме основно местни енергийни източници, включително въглища, атомна електроенергия, ние нямахме тази зависимост от газ, както много държави в Европа и преодоляваме успешно предизвикателствата, отбеляза Росен Христов.
България e нетен износител и покрива нуждите от електроенергия за собствено потребление и дефицита в съседните държави, се посочва в документа.
Министърът отбеляза, че България е третият по големина износител на електроенергия в Европа и единственият в нашия регион - изнасяме към всички съседни държави. Христов добави, че прогнозите показват, че тази тенденция ще се задържи в следващите години. Към държавите, които изпитват нужда от електроенергия, се присъединяват Украйна и Молдова и те се обръщат към България с молба за доставяне на електроенергия.
Сред стратегическите цели за развитие на енергийния сектор, очертани в стратегията, са гарантиране на енергийната сигурност в страната и региона и запазване ролята на България като енергиен лидер, защита на националната сигурност и икономическите интереси, постигане на общоевропейските цели за декарбонизация, повишаване на енергийната ефективност, реализиране на справедлив преход на засегнатите райони, защита от енергийна бедност.
Във въглищната енергетика се предвижда използване на съществуващите мощности до 2030 г. за гарантиране на енергийната сигурност и въвеждане на технически решения за намаляване на емисиите.
В ядрената енергетика стратегията предвижда изграждане на нови 2000 MW мощности на площадката "Белене" до 2035-2040 г. и изграждане на 2000 MW заместващи мощности до 2045 г. на площадката в "Козлодуй".
Предвижда се още изграждане на 7 GW слънчеви и 2 GW вятърни мощности до 2030 г. и на 12 GW слънчеви и 4 GW вятърни мощности до 2050 г. Планира се изграждане на 870 MW нови ВЕЦ до 2030 г. и на 1270 MW до 2050 г. В геотермалната енергия фокусът е върху изглаждане на локални системи за отопление. Предлага се още изграждане на 1 GW електролизатори до 2030 г. с производство на 90 000 т./г. и на 5 GW електролизатори и производство на 520 000 т./г. водород до 2050 г. за местно потребление и износ.
По отношение системите за съхранение на енергия се предлага разширение на ПАВЕЦ "Чаира" до 2030 г., изграждане на нови ПАВЕЦ и изграждане на 1 GW до 2035 г., въвеждане на 600 MW батерии до 2030 г. и на 1,5 GW системи за сезонно съхранение до 2050 г. Предвижда се още 1900 км модернизация и изграждане на нови далекопроводи в преносната мрежа, дигитализация и развитие на разпределителната мрежа, изграждане на 1000 зарядни станции за развитие на техническа и зарядна инфраструктура до 2030 г. За справяне с енергийната бедност се предвижда въвеждане на мерки за подпомагане и повишаване на енергийната ефективност в домакинствата.
