„Кучетата водачи променят физическия и емоционалния свят на хората, на които служат. Промениха и мен самата и ми помогнаха да изляза от собствената си зона на комфорт.“ Това признава Пламена Велковски, която вече години наред е приемен стопанин на кучета на фондация „Очи на четири лапи“. Фондацията е единствената в България, която обучава кучета водачи за слепи хора, както и кучета асистенти за деца с аутизъм и диабет и за хора с физически затруднения. С Пламена разговаряме по повод на кампанията на EVN България , която през последните седмици привлича вниманието на телевизионните зрители.
Защо Пламена е приела каузата да стане приемен родител на куче водач
За Пламена и нейната кауза да помага на фондацията всичко започва от нейния дядо, който преди години губи зрението си заради заболяване от глаукома. Като изключително активен човек, за него било трудно да спре да работи и да бъде полезен. Тази ситуация го променя изключително много. Пламена става свидетел на това как за много кратко време дядо й бива буквално „изритан от живота“ и се затваря в дома си. „Дядо ми беше минал 70-те, когато това се случи, а като знам колко млади хора в активна възраст са в такова положение, това ме мотивира допълнително да съм приемен стопанин“, казва Пламена.
Тя вижда две големи предизвикателства пред хората с физически затруднения: психологическото преодоляване на факта, че животът им е различен от този на другите и негостоприемната среда в България към хора като тях. Факт е, че българите с увреждания са изправени пред доста трудности всеки ден. Кучетата на фондация „Очи на четири лапи“ буквално ги връщат към живота, тъй като ги правят по-малко зависими от други хора за извършването на ежедневни дейности. И не само това – много често разширяват мирогледа им и ги карат да повярват, че могат да преследват мечтите си. Кучетата водачи са помощници, които „осветяват“ пътя на незрящите.
Но как е възможно да се отгледат толкова специални кучета? За да могат да стигнат до хората в нужда, кучетата преминават процес на обучение, по времето на който живеят при приемни стопани, каквато е и Пламена. Тя се свързва с фондацията през 2015 г. и в края на същата година от там я канят на интервю. Първото куче, на което става приемен стопанин, идва при нея през пролетта на 2016 г. То е от поколение „О“ – във фондацията всяка година поколенията се кръщават на определена буква от азбуката. Кучето, което в момента е при Пламена, е от поколение „У“. Казва се Устрем и е шестото поред куче, за което тя се грижи.
Как едно „обикновено“ куче се превръща в куче водач и ролята на приемното семейство
Кучетата постъпват в приемни семейства, когато са на два месеца и половина. Първата година от живота им при приемните стопани е посветена на тяхната социализация и привикване към хората – това е една от важните задачи на приемното семейство. Кучетата биват обучавани и в градска среда – да се возят в градски транспорт, асансьори, наблюдавани са как реагират на различни дразнители. Не се толерира да бъдат доминантни или да проявяват някаква форма на агресия. През този период кучетата ходят и на училище във фондацията, където се проследява тяхното развитие, стопаните биват коригирани как да обучават животните. След първата година се правят проверки на кучетата и след преминаването на редица тестове, се решава дали кучето има нужните качества, за да остане в програмата и с какъв профил – за водач или асистент. Накратко, приемните семейства даряват любов, внимание и лично време на кучетата, а фондацията от своя страна поема финансовата издръжка за храна, ветеринарна грижа и тренировки на четириногите помощници.
Най-трудният период за приемните родители е обаждането от фондацията, че е настъпил моментът кучето да се отдели от тях и да бъде поето изцяло от треньорите, за да започне неговото специфично обучение. „Най-трудният период е, когато ти се обадят и започнеш да отброяваш колко дни ви остават заедно“, признава Пламена. Самото предаване на фондацията е по-възможно най-щадящия за кучето начин. Стопанин и куче се сбогуват, след което то бива разсейвано с игри от треньорите, докато човекът, който се е грижил дотогава за него, си тръгне. Впоследствие треньорите осведомяват приемните стопани как върви обучението на кучето. Пламена се познава и поддържа връзка и с някои от хората, при които отиват кучетата.
Едно от условията човек да бъде приемен стопанин е поне един член на семейството да е с гъвкаво работно време, тъй като не е желателно кучето да остава само за повече от четири часа. Пламена, която е сценарист, работи от вкъщи и може да съчетава работата си с грижата за кучетата.
Какво „дава“ кучето водач на приемните си родители
По думите на Пламена не само кучетата се обучават, а и те на свой ред научават на нещо приемните стопани, а именно – на дисциплина. Хората се научават да включват в графика си доста повече ангажименти, сред които и грижата за животните. „Да съм приемен стопанин на мен лично ми даде страшно много. Кучетата са социални животни, а работейки от вкъщи, аз не съм от най-социалния тип. Кучетата ме накараха да изляза от зоната си на комфорт, да се запозная със страшно много хора. Намерих нови приятели. Така че кучетата помогнаха много и на мен“, казва Пламена.
Нейните наблюдения са, че кучетата променят доста физическия свят на своите ползватели. Най-голямата промяна обаче е в емоционалното им състояние, дължаща се на факта, че имат до себе си някого, на когото да разчитат и който им дава безусловна любов. Те са от онези същества, които внасят специална светлина в живота на хората с увреждания и както те, така и фондация „Очи на четири лапи“ заслужават да получат подкрепата не само на EVN България, но и на всеки друг, който желае да помогне.
За разлика от други страни, в България броят на приемните семейства за кучета водачи и кучета асистенти е изключително малък, а същевременно тяхната помощ и отдаденост са изключително важни за каузата. В момента има едва 35 работещи кучета водачи при над 10 000 слепи и 24 кучета асистенти. Много от тези хора могат да бъдат успешно интегрирани в обществото и да водят пълноценен живот, ако могат да разчитат на помощта на обучени кучета, но за целта трябва да се увеличи броят и на приемните семейства, както и финансовата помощ за фондация „Очи на четири лапи“, която изцяло поема издръжката за кучетата по време на тяхното обучение. Ето защо EVN България подкрепя дейността на фондацията и призовава всеки, който има възможност, да се включи в благородната работа на приемните семейства. Вижте различните възможности да помогнете тук.
Защо Пламена е приела каузата да стане приемен родител на куче водач
За Пламена и нейната кауза да помага на фондацията всичко започва от нейния дядо, който преди години губи зрението си заради заболяване от глаукома. Като изключително активен човек, за него било трудно да спре да работи и да бъде полезен. Тази ситуация го променя изключително много. Пламена става свидетел на това как за много кратко време дядо й бива буквално „изритан от живота“ и се затваря в дома си. „Дядо ми беше минал 70-те, когато това се случи, а като знам колко млади хора в активна възраст са в такова положение, това ме мотивира допълнително да съм приемен стопанин“, казва Пламена.
Тя вижда две големи предизвикателства пред хората с физически затруднения: психологическото преодоляване на факта, че животът им е различен от този на другите и негостоприемната среда в България към хора като тях. Факт е, че българите с увреждания са изправени пред доста трудности всеки ден. Кучетата на фондация „Очи на четири лапи“ буквално ги връщат към живота, тъй като ги правят по-малко зависими от други хора за извършването на ежедневни дейности. И не само това – много често разширяват мирогледа им и ги карат да повярват, че могат да преследват мечтите си. Кучетата водачи са помощници, които „осветяват“ пътя на незрящите.
Но как е възможно да се отгледат толкова специални кучета? За да могат да стигнат до хората в нужда, кучетата преминават процес на обучение, по времето на който живеят при приемни стопани, каквато е и Пламена. Тя се свързва с фондацията през 2015 г. и в края на същата година от там я канят на интервю. Първото куче, на което става приемен стопанин, идва при нея през пролетта на 2016 г. То е от поколение „О“ – във фондацията всяка година поколенията се кръщават на определена буква от азбуката. Кучето, което в момента е при Пламена, е от поколение „У“. Казва се Устрем и е шестото поред куче, за което тя се грижи.
Как едно „обикновено“ куче се превръща в куче водач и ролята на приемното семейство
Кучетата постъпват в приемни семейства, когато са на два месеца и половина. Първата година от живота им при приемните стопани е посветена на тяхната социализация и привикване към хората – това е една от важните задачи на приемното семейство. Кучетата биват обучавани и в градска среда – да се возят в градски транспорт, асансьори, наблюдавани са как реагират на различни дразнители. Не се толерира да бъдат доминантни или да проявяват някаква форма на агресия. През този период кучетата ходят и на училище във фондацията, където се проследява тяхното развитие, стопаните биват коригирани как да обучават животните. След първата година се правят проверки на кучетата и след преминаването на редица тестове, се решава дали кучето има нужните качества, за да остане в програмата и с какъв профил – за водач или асистент. Накратко, приемните семейства даряват любов, внимание и лично време на кучетата, а фондацията от своя страна поема финансовата издръжка за храна, ветеринарна грижа и тренировки на четириногите помощници.
Най-трудният период за приемните родители е обаждането от фондацията, че е настъпил моментът кучето да се отдели от тях и да бъде поето изцяло от треньорите, за да започне неговото специфично обучение. „Най-трудният период е, когато ти се обадят и започнеш да отброяваш колко дни ви остават заедно“, признава Пламена. Самото предаване на фондацията е по-възможно най-щадящия за кучето начин. Стопанин и куче се сбогуват, след което то бива разсейвано с игри от треньорите, докато човекът, който се е грижил дотогава за него, си тръгне. Впоследствие треньорите осведомяват приемните стопани как върви обучението на кучето. Пламена се познава и поддържа връзка и с някои от хората, при които отиват кучетата.
Едно от условията човек да бъде приемен стопанин е поне един член на семейството да е с гъвкаво работно време, тъй като не е желателно кучето да остава само за повече от четири часа. Пламена, която е сценарист, работи от вкъщи и може да съчетава работата си с грижата за кучетата.
Какво „дава“ кучето водач на приемните си родители
По думите на Пламена не само кучетата се обучават, а и те на свой ред научават на нещо приемните стопани, а именно – на дисциплина. Хората се научават да включват в графика си доста повече ангажименти, сред които и грижата за животните. „Да съм приемен стопанин на мен лично ми даде страшно много. Кучетата са социални животни, а работейки от вкъщи, аз не съм от най-социалния тип. Кучетата ме накараха да изляза от зоната си на комфорт, да се запозная със страшно много хора. Намерих нови приятели. Така че кучетата помогнаха много и на мен“, казва Пламена.
Нейните наблюдения са, че кучетата променят доста физическия свят на своите ползватели. Най-голямата промяна обаче е в емоционалното им състояние, дължаща се на факта, че имат до себе си някого, на когото да разчитат и който им дава безусловна любов. Те са от онези същества, които внасят специална светлина в живота на хората с увреждания и както те, така и фондация „Очи на четири лапи“ заслужават да получат подкрепата не само на EVN България, но и на всеки друг, който желае да помогне.
За разлика от други страни, в България броят на приемните семейства за кучета водачи и кучета асистенти е изключително малък, а същевременно тяхната помощ и отдаденост са изключително важни за каузата. В момента има едва 35 работещи кучета водачи при над 10 000 слепи и 24 кучета асистенти. Много от тези хора могат да бъдат успешно интегрирани в обществото и да водят пълноценен живот, ако могат да разчитат на помощта на обучени кучета, но за целта трябва да се увеличи броят и на приемните семейства, както и финансовата помощ за фондация „Очи на четири лапи“, която изцяло поема издръжката за кучетата по време на тяхното обучение. Ето защо EVN България подкрепя дейността на фондацията и призовава всеки, който има възможност, да се включи в благородната работа на приемните семейства. Вижте различните възможности да помогнете тук.
