В село Енина отбелязват Деня на будителите с 200-годишнината от създаването на първото възрожденско училище в България|DarikNews.bg

1 ноември 2014 10:09

200 години от създаването на първото възрожденско училище в България ще отбележат днес, 1 ноември, в казанлъшкото село Енина, обявиха от инициативният комитет, сформиран по повод юбилея. Инициативният комитет, съставен от преподаватели, събира средства и днес ще бъде открит бюст-паметник на Онуфрий Попович Хилендарски. Сред дарителите има турци, гърци, руснак и американец, които живеят в региона и са били пленени от историята му, изтъкна директорът на училището Детелина Начева.

Онуфрий Попович Хилендарски (1790-1862), е издател на книги и поет, преводач от 6 езика и автор на юбилеен препис на „История Славянобългарская”. Той е първият учител в местното светско училище, което отваря врати в дома му на 1 януари 1814 г., година по-рано от училището в Свищов, посочено в учебниците по история, посочи Детелина Начева.

Две години по-късно Онуфрий става монах в Хилендарския манастир и дарява 40 000 гроша за построяването на сграда на училището. Първите ученици са 40 на брой, сред тях има по четирима от Стара Загора и Казанлък. Историята на училището и делото на архимандрит Онуфрий Хилендарски ще бъдат тема на научна конференция, която също днес организират Регионалния исторически музей в Стара Загора и музей „Искра” в Казанлък.

Кой е Богдан Попиванов Минков?

Ако зададем въпроса - „Кой е Богдан Попиванов Минков”? - трудно ще се открие някой, който веднага да отговори. Вероятно малцина историци ще се сетят, че това е името на известния възрожденец и атонски монах, архимандрит Онуфрий Хилендарски. Хипотезите за произхода му са много, някои предполагат, че е потомък на болярски род от Арбанаси, който след завземането на Търново, се е заселил отвъд Балкана, в Розовата долина, в село Енина. Селото съществува още преди да е основана България, категорични са от музей „Искра” в Казанлък.

Богдан Попиванов става първи учител в това ново за времето си училище, което посреща първите ученици през 1814 г. В програмата, съставена лично от него, има още история и краснопис. Първоначално тук се обучават 40 ученици, като по четирима от тях са от Стара Загора и Казанлък, двама от село Етъра, Габровско.

Нека не забравяме, че и до днес в учебниците по история е посочено че първото възрожденско училище е открито в Свищов през 1815 г. и така все още сме в дълг на делото на Онуфрий Хилендарски, коментира Ваня Ценкова от Регионалния исторически музей в Стара Загора. И още едни любопитен факт. Светското училище в Енина е изпреварило с цели 65 години създаването на Министерството на образованието в Княжество България.

Онуфрий Хилендарски прави препис на „История Славянобългарская”

През 1816 г. Богдан Попиванов напуска родното си село, сбогува се с родителите си, а в училището оставя за даскали своите вече бивши ученици. Дал е обещание пред многолюдното семейство на отец Иван, да се посвети на род и родина, като стане монах. Заминава за Атон, където се замонашва в Хилендарския манастир под името Онуфрий Попович Хилендарски. Тук в килията си той прави препис на „История Славянобългарская”.

Научава 6 езика. И разбира се, изпълнява своя дълг и става един от инициаторите за автономна българска православна църква. Съратник е на Иларион Макариополски и Неофит Бозвели. Не забравя и родната Енина. Успява да събере дарение на стойност 40 000 гроша, които чрез баща си предоставя на съселяните си за построяване на училищна сграда в Енина.

През 1833 г. тя вече е съградена и посреща ученици от близо и далеч. В архивни документи, които се съхраняват в музей „Искра” е посочено: „Енина през Възраждането е водещият духовен и просветен център в Казанлъшкия регион”. И досега се помни заръката: „Ако искаш да учиш - иди в Енина”.

Пътят му на духовник го отвежда в българския храм „Свети Стефан” в Цариград, къде започва да служи като първи свещеник в храма през 1849 г. По това време в града живеят близо 50 000 българи, сред които има вече и с европейско възпитание и ориентация. Сред тях е княз Стефан Богориди, който дарява две каменни къщи и една дървена, за да се открие църква и за православните му сънародници. Князът е и сред тези, които канят атонският монах за свещенослужител.