Осветление за големи помещения в Плиска е сред находките при археологическите проучвания на първата българска столица през това лято. Това съобщи на пресконференция в Пресклуба на БТА в Шумен днес гл.ас. Мариела Инкова от Националния исторически музей. На пресконференцията своята работа на територията на Националния историко-археологически резерват "Плиска" представиха още проф. Станислав Станилов, доц. Павел Георгиев и археологът Янко Димитров, чиито проучвания предстоят.
Представители на най-старата цивилизация са живели във Врачанско
Инкова отбеляза, че намереният артефакт, служещ според предварителната хипотеза за осветление на големи помещения или коридори, представлява желязна ос с около 30 сантиметра, която завършва с бронзова част с формата на човешка ръка, стиснала в юмрука си цилиндрична част. По думите й подобни находки са рядкост. "Осветлението за първото българско царство е непозната и слабо разработвана тема; в Плиска са намирани още отделни държачи на стъклени чашки" , уточни Инкова.
През това лято е проучвано още пространството около и под каменен площад, т.нар. Арена. За пръв път е открит и таен входник в посоката "изток-запад", отбеляза проф. Станилов. По думите му се проучва и водохранилище, което се счита за най- късната каменна структура в Плиска.
"Ние смятахме, че през 10- 11 век , през следстоличния период, в тази зона няма каменни градежи, солидни, правени по подобие на владетелските резиденции. Оказа се обаче, че това водохранилище е направено по подобен начин, а това означава, че са в Плиска са останали майстори-строители, които са работили" , допълни Станилов.
Вълчитрънското съкровище - най-впечатляващата находка в българска изложба във Виена
Археологът Янко Димитров ще проучва през есента дървена сграда от края на осми и началото на девети век и на комплекс от вкопани съоръжения в Плиска, бе съобщено на пресконференцията.
За проучвания в първата българска столица тази година са отпуснати от държавата по около 17 000 лева за четири обекта, отбеляза доц. Павел Георгиев.
"За съжаление съвременната консервация и реставрация в България най-често се извършва от случайни хора, включително и тази, която се прави на Голямата базилика в Плиска", заяви Георгиев и даде примери за редица според него грешки и нередности, свързани с възстановяването на базиликата.
Представители на най-старата цивилизация са живели във Врачанско
Инкова отбеляза, че намереният артефакт, служещ според предварителната хипотеза за осветление на големи помещения или коридори, представлява желязна ос с около 30 сантиметра, която завършва с бронзова част с формата на човешка ръка, стиснала в юмрука си цилиндрична част. По думите й подобни находки са рядкост. "Осветлението за първото българско царство е непозната и слабо разработвана тема; в Плиска са намирани още отделни държачи на стъклени чашки" , уточни Инкова.
През това лято е проучвано още пространството около и под каменен площад, т.нар. Арена. За пръв път е открит и таен входник в посоката "изток-запад", отбеляза проф. Станилов. По думите му се проучва и водохранилище, което се счита за най- късната каменна структура в Плиска.
"Ние смятахме, че през 10- 11 век , през следстоличния период, в тази зона няма каменни градежи, солидни, правени по подобие на владетелските резиденции. Оказа се обаче, че това водохранилище е направено по подобен начин, а това означава, че са в Плиска са останали майстори-строители, които са работили" , допълни Станилов.
Вълчитрънското съкровище - най-впечатляващата находка в българска изложба във Виена
Археологът Янко Димитров ще проучва през есента дървена сграда от края на осми и началото на девети век и на комплекс от вкопани съоръжения в Плиска, бе съобщено на пресконференцията.
За проучвания в първата българска столица тази година са отпуснати от държавата по около 17 000 лева за четири обекта, отбеляза доц. Павел Георгиев.
"За съжаление съвременната консервация и реставрация в България най-често се извършва от случайни хора, включително и тази, която се прави на Голямата базилика в Плиска", заяви Георгиев и даде примери за редица според него грешки и нередности, свързани с възстановяването на базиликата.
