Христо Пимпирев е професор по геология в Софийския университет и лидер на българските експедиции до Антарктида. През февруари той се завърна от поредния си успешен поход до Южния полюс. Професор Пимпирев беше гост в "Рока радио" в рамките на "Ники Кънчев шоу". Ето какво разказа той за ледения континент и неговите богатства, българската база там и отговорността към екологията:
Как се чувства човешкото сърце там, долу, на студеното?
Поне за мен, въпреки че това ми е 21-вата експедиция в Антарктида, аз се чувствам като у дома си и се стремя да отида отново. Това е една магия. Неслучайно съм нарекъл една от книгите си за Антарктида „Ледена магия". Това и за мен е един паралелен свят, по-добрият от този, в който живеем. Върнах се ден преди протестите. Завъртя ме върхушката на всичко това, докато там все пак, въпреки че условията са много екстремни, живееш по-спокойно.
В тази връзка с вас всеки път ли има лекар или ползвате колегите от испанската база? Какво става, ако човек вдигне кръвно като премиера?
Там винаги имаме лекар, това е задължително за една експедиция, при това ние сме отделна база от испанците. При лошо време, ако стане нещо, техният лекар може да не дойде за няколко дни, а понякога трябва да се реагира веднага, за да се спаси човешкият живот, тъй като Антарктида всяка година взема жертви. И смятам, че едно от най-големите постижения на нашите 21 експедиции е, че всички са се връщали живи и здрави. Но имаме лекар и той или стои цялата смяна от месец и половина, или ги сменяме наполовина. Напоследък много трудно един действително добър лекар може да се отдели от работата си с пациентите за толкова време. Затова ги сменяме, на половин смяна.
Значи си имате джипи и и вие, антарктиците.
Имаме.
По здравна каса ли сте, по направление? Пускате ли го по бялата писта?
Не. Ние го пускаме по бялата писта, но те отиват с радост. Лекарите се радват да отидат там.
Е, как това е супер изживяване. Към философския аспект на нашия разговор - от какво значение е за теб и за нас, българите, за света забиването на нашия трибагреник на Южния полюс?
На нашата малка планета има три екстремни точки: най-високият връх на Земята Еверест, Северният полюс и най-вече Южният полюс. И между нациите, държавите винаги има едно съревнование кой ще стъпи първи на тази точка. Ние по обясними причини въобще не сме се включили в това съревнование. През ума не е минало на българина да бъде първият, който ще стъпи на Южния полюс, на Еверест или на Северния полюс. Това е станало преди сто години.
Друго ни е интересувало.
И затова беше въпрос на престиж, на чест, тъй като България вече от 15 години управлява този континент заедно с 27 държави, има всяка година действаща станция, ценена в цял свят. Завърши 21-вата експедиция. Все още българин, който е изпратен, част от експедицията, аз бях ръководител на експедицията, българското знаме да бъде занесено там. Преди мен е имало четирима българи, но те са били на Южния полюс не като българи, те са изпратени от организации в САЩ и неслучайно техните снимки, които са публикувани, са пред американското знаме. За първи път българското знаме беше занесено там, плакет на нашата база беше подарен на американската база „Амундсен-Скот", така че се знае вече че българин е бил официално на Южния полюс, въпреки че не е толкова трудно вече да се стигне. Но си има риск, не е толкова лесно.
По-постижимо е. Знаем, че и българка изкачи Еверест.
Все пак сме в 21 век. На Еверест на година се качват около 600 души, а на Южния полюс стигат едва 100-120 човека. Така че шест пъти е някак си по-престижно да се стигне на Южния полюс.
Това като чест и достойнство, но като практичност ще се стигне ли до момент, когато природните ресурси на Антарктида ще станат ключов фактор в икономиката на човечеството според теб?
Природните ресурси - аз все пак съм геолог, тук и в специалността ми влизаш - те не са неизчерпаеми. Без природни ресурси човечеството няма да има този прогрес. Примерно, във всяка една батерийка, която ползваме, има медна пластинка. Няма ли мед, няма да имаме батерии. Това е най-простият пример. Но иначе няма да имаме ракети в Космоса, няма да имаме самолети. Те не са неизчерпаеми и първото нещо, което човечеството ще направи, е да се обърне към единствения континент, където тези природни ресурси все още не са експлоатирани. Съвсем наскоро се появиха едни проекти да се добиват полезни изкопаеми като платина, злато, редки метали от астероиди, което е изключително скъпо - да отидеш до Космоса и да добиваш при това метали. Антарктида все още не е експлоатирана. България е там, България управлява този континент, така че неминуемо ще се намеси в бъдещето разпределение на тези много богати природни ресурси.
Аз съм сигурен, че сме готови да вземем своя дял от управлението на Антарктида, да поемем своята отговорност. Какво е бъдещето на базата там?
Строили сме базата със собствените си ръце. Другите държави получават от своите правителства по стотици милиони долари и отиват и построяват една модерна база. Ние сме отивали с голите си ръце, без техника, каквото можем да намерим... Малко на виладжийски принцип е строена нашата база. Като намерим от някой спонсор малко пари, построим една къщичка, намерим кой да я пренесе, втора... Но въпреки това базата ни е изключително оригинална в сравнение с космическите станции на другите държави. Неслучайно в нашата база работят и са работили учени от над 20 страни от целия свят и търсят нашата база да бъдат там. Те казват: вашата база има сърце. Защото е строена с нашите сърца и нашите ръце, не с пари, които са ни изсипани, с техниката, със самолетите, с хеликоптерите. Разбира се, има какво да се прави. Най-бедната база е. Нямаме пристанищно съоръжение там, което неминуемо води до инциденти при дебаркиране на лодки, обръщат се, губи се скъпа техника, хората измръзват. Имаме нужда от техника общо взето. Това е най-важното, защото все пак в началото на 21 век да си носиш нафтата с варели от 200 килограма на ръце до генератора на близо един километър не е много приемливо, докато има специални машини за тази работа. Но аз съм оптимист. Не предвиждаме някакво голямо строителство в бъдеще. Тя се доизгражда, ще става по-модерна. Тя е едно селище в момента. А бъдещето на Антарктида е да има селища. Ще дам пример: в американската база „Макмърдо", която е на брега на океана, през лятото живеят 10 000 души. Това е един малък град.
Вие сте от хората, които подкрепиха международната фондация "We Are Water". Тя работи за повишаване на общественото съзнание, за решаване на един от най-големите и глобални проблеми - водата. Може ли някога Антарктида да се превърне в питейния воден резервоар на планетата? Какви запаси от вода има там?
Водата според мен е най-ценният ресурс на човечеството. Тя все повече ще бъде ценена и ще става по-скъпа. Скоро бях във Венецуела, където водата е по-скъпа от петрола. Антарктида съдържа 70 процента от запасите на сладка вода в света, така че тя неминуемо ще се използва за останалата част на човечеството, където се изпитва остър недостиг на вода.
Какви са опасностите за водните запаси там? Кой е врагът номер едно на водата?
В момента е доказано, че ледниците в Западна Антарктида се топят и огромни количества от ледените шелфове заминават на север, където се разтапят. Убеден съм, че в скоро време тези огромни количества лед от най-чистата вода на планетата ще достигат до регионите, където има остър недостиг на сладка вода. Това са примерно страните от Персийския залив, където имат пари, но нямат вода.
Има ли правила как да се пази леденият континент от замърсяване?
Разбира се, Антарктида е последният най-чист континент на Земята. Всички други континенти са в една или друга степен доста замърсени и моето желание и поглед в бъдещето е да остане такъв и за следващите поколения и затова в Антарктида има много строги екологични норми. Не е като нашите оценки за въздействие върху околната среда, които се правят от министерството на околната среда и водите. Там действа комитет за опазване на околната среда в Антарктида, в който членуват 32 държави. България е постоянен член. Вече никак не е лесно да построиш база на континента, тъй като трябва да минеш с одобрението на този комитет с представители от 32 страни в света.
Попадал ли си на изоставени от хората предмети? Какво си намирал? Нещо странно?
Хората неминуемо замърсяват, където и да отидат. Стремим се да не замърсяваме Антарктида. Но го замърсяваме с присъствието си там. Има много предмети, оставени от други експедиции. В околностите на българската база преди 25 години имаше английска експедиция и ние се натъкнахме, от разтапянето на леда се появиха консерви, пластмасови опаковки, които не се разлагат, особено при този много студен климат. Това се среща навсякъде. Даже, както ти спомена, бутилки от уиски и коняк са намерени.
Те поне стават за изпиване.
Те поне стават за нещо.
Нови експедиции се насочват всяка година към труднодостъпните места на планетата, не само към белия континент. Каква е ролята на лидера в екипа, водача?
В една експедиция, която се провежда в по-необикновени, екстремални условия, лидерът е основната фигура. Първо, той трябва да събере екип от съмишленици, които ще го подкрепят. И второ, при тези условия трябва да се вземат бързо решения. Не можеш да се бавиш. Появяват се неочаквани ситуации, в които трябва да се реагира мигновено, така че той трябва да има бързи реакции, да прецени ситуацията и да действа, дори без да пита хората.
Кое е най-важното?
Човешкият живот несъмнено. Всичко друго може да го оставим - и дрехи, и оборудване, и техника, каквато и да било.
Попадал ли си в такава извънредна ситуация, вземал ли си такива решения?
Попадал съм. Все пак това ми беше 21-вата експедиция, на която съм ръководител. В Антарктида няколко пъти лодката се обърне, температурата на водата там е нула градуса, трябва да се реагира мигновено, тя да се обърне, да се обърне носът й срещу вълните, иначе може да се загуби човешки живот. Така че се реагира моментално. Трябва веднага да мислиш, без да чакаш някой да ти даде готовото решение отнякъде. В Антарктида непрекъснато стават такива неща. Попадали сме в ледена пукнатина. Аз съм бил с мой партньор, който е в първата шейна, шейната попада в пукнатината, трябва веднага да спреш, да го задържиш, да не се скъса въжето, за да можеш да го измъкнеш.
Актуален въпрос във връзка с протестите: ако има недоволни, как се действа, за да се потуши напрежението?
Имало е и такива случаи. Там живеем в затворено общество, където някой нещо, ако не му е симпатичен, не можеш да отидеш и да го изпратиш. Но специално аз събирам всички, допитвам се до тях и виждам какво мнение преобладава и се взема решение. Накрая лидерът трябва да вземе решението и се е стигало до случаи, в които някой от полярниците си заминава предсрочно. Но то се взема от всички, при такава ситуация, която не е екстремна да се реагира на момента, трябва да се чуе мнението на целия екип.
Започна ли подготовката за следващата експедиция? Каква ще бъде нейната цел? Какво следва за вас?
Започна. Базата е зазимена за идващата зима. Ние си набелязваме цели. Първото е, ако имаме пари, да построим пристанищно съоръжение, да продължим научните проекти. Те са свързани с основно с проблеми, свързани с глобалното затопляне, международни проекти. Имаме ангажименти към Европейския полярен борд, към Европейската научна фондация. Ние трябва да приемем наши колеги от Испания, Португалия, Франция, САЩ. Така че базата ни трябва да бъде в нормален вид, да работи, за да може да изпълняваме нашите ангажименти и научни проекти.
