Необходима е единна програма за консервацията на Мадарския конник, каза в Шумен проф. Валентин Тодоров, който е част от екипа учени, работещи по съхраняването на релефа. Консервацията не е еднократен акт, а система от непрекъснати грижи, подчерта проф. Тодоров.
Той съобщи, че екипът учени ще предложи да започне почистването на микрооганизмите от повърхността на конника. Създаденият от тях биологичен слой пречи на изпаряването на водата от вътрешността на скалата. След това ще бъде сложена козирка над релефа, която ще предпазва от повторната поява на такива микроорганизми.
Проф. Тодоров напомни, че в структурата на релефа има отложен гипс, който е останал след направата на копието на Мадарския конник през 1905 година. Този гипс има изключително разрушително действие върху скалата, в която е изсечен релефът. За да се прекрати това въздействие ние предлагаме да се използват микроорганизми, които могат да превръщат гипса в калцит.
Консервацията на конника може да започне след около 2-3 години, защото е необходимо нашите предложения да бъдат одобрени поне от три български инстанции. С тях ще бъдат запознати и водещи наши колеги в чужбина, каза проф. Валентин Тодоров.
