Постът не е просто диета, а е духовно и телесно въздържание от всичко греховно - време за покаяние, напомня свещеник Димитър Тухчиев. Ден след началото на Великия пост той гостува в ефира на Дарик, за да разкаже за работата си вече няколко години по превода на Светата литургия на жестомимичния език.
В края на миналата година младият духовник е ръкоположен за свещеник и скоро се надява да служи и на нечуващи българи в храма „Свети Пантелеймон" в столичния кв. „Княжево", който се обгрижва от Подворието.
Преди почти четири години в ефира на Дарик ви разказахме за опита на Димитър Тухчиев да стане един необикновен свещеник - да служи на нечуващите хора в България. Проблемите не го отказват, а Руската църква - Подворието на патриарха на Москва и цяла Русия в София, му дава шанс и той вече е ръкоположен за свещеник, като е готов и преводът му на Светата литургия на езика на жестовете.
„Изглеждаше твърде лесна задача, но когато започнах превода, първоначално сам, а след това с професионалния преводач Миглена Богданова. Тя ми помогна много. Тази литургия не е влязла официално в изпълнение".
Светият Синод все още не е признал литургията на езика на жестовете. Младият свещеник смята, че може би българската църква си има достатъчно проблеми и затова не гледала толкова сериозно на служенето за глухите християни: „Самата църква е малко по-консервативна и може би това ги плаши. По-скоро са скептични към всяко ново начинание, което навлиза в църквата".
Във всяка митрополия, където Съюзът на глухите има повече членове може да се служи и с езика на жестовете паралелно, стига да има преводачи, които са религиозни и работят с душа или свещеници, които изучат езика на нечуващите, смята Димитър Тухчиев.
Той напомни, че започналият преди ден Велик пост не е просто диета, а има далеч по-дълбок духовен смисъл: „Постът е едно духовно изправяне. Това е времето, в което ние се замисляме върху собствения си живот. Това е момент, в който ние се покайваме, в който ние осъзнаваме греховете си, в който търсим възможност, ако сме обидили някого, да поискам прошка от него, защото ако ние не простим на ближните си, то как Бог би ни простил на нас".
