„Айляк" културата на пловдивчани, залегнала в пловдивската концепция „Заедно", е една от креативните идеи, грабнали най-много комисията в първия етап на конкурса за Европейска столица на културата 2019. Другото, което журито е оценило високо, е приобщаването на малцинствени и изолирани социални групи като роми, младежи, възрастни хора, хора с обратна сексуална ориентация и др. Това стана ясно от специалния доклад на 13-членното жури, което оценяваше на първия етап кандидатурите на българските градове.
В доклада са изложени както оценките, така и препоръките към избраните да продължат в следващия кръг.
Пловдивската концепция „Заедно" разработва общо четири платформи. Темата „Смесване" развива идеята за обединяване на представителите на различните общности. „Трансформиране" е насочена към младите хора, за да могат те да останат тук и да развият уменията си. Разделът „Възраждане" има за цел да постави материалното и нематериално наследство на града в съвременен контекст, а „Релаксиране" се обръща, както към европейските ценности и благополучие, така и към културата „айляк" на пловдивчанина, която изразява живот без напрежение.
Според директора на фондация "Пловдив 2019" Валери Кьорленски, в идеята е заложено усещането на пловдивчани за живота след работа, удоволствието от срещите с приятели в невероятната атмосфера на града, с неговите вкусове и аромати.
Според журито свързващ елемент между четирите платформи е културата, а част от идеята залага на защитата на човешките права и достойнството на малцинствените групи, както и търсенето на начини за обединяване на града чрез участието им в различните инициативи.
Друга цел на проекта „Заедно" е градът да трансформира своята връзка с Европа, да се учи от други градове и да се стреми към усъвършенстване на своите учени и артисти.
Наред с високата оценка за европейското измерение и фокусът върху бохемския дух, журито изтъква и факта, че проектът предвижда и предизвикателствата, пред които градът е изправен и твърдата решителност на пловдивчани да използват културата като един от инструментите за справяне с проблемите.
Комисията обаче изказва и своите опасения относно факта, че има опасност да бъде наблегнато повече на социалните програми, отколкото на креативните елементи и творческото усъвършенстване.
Проектобюджетът за кандидатурата на Пловдив е в размер на 22,3 милиона евро, от които 14,7 милиона са предвидени за дейности по програмата. В източниците на финансиране са записани още Общината - със 7,3 млн. евро, държавата - 10 млн.евро и 3,5 млн. евро от спонсори.
За сравнение, в проекта на Варна „Пристанище на вдъхновението", са заложени 68 млн. евро, от които 31,5 млн. евро ще се осигурят от общинския бюджет. Концепцията на Велко Търново е за 80 млн. евро, от които 56 млн. са за дейности по програмата.
Журито отбелязва, че всички кандидати са изтъкнали своята несигурност по отношение на предвидения бюджет, а в много случаи и на националното финансиране.
От доклада стават ясни и основанията за отпадането на някой от градовете кандидати.
Соченият първоначално за фаворит Бургас, въпреки подема, който има през последните няколко години и редицата титли, включително най-добър град за бизнес, най-добро място за живеене, най-добър фестивален град и др., отпадна поради сравнително малкото нови инициативи и относително малкия бюджет, заложен в предложената програма „Културен ускорител".
Според доклада на журито, габровци не са се справили успешно със задачата, поради краткото време за подготовка и не са развили достатъчно задълбочено темата „Да балансираме Европа". Шумен пък не е доказал, че гражданите са участвали достатъчно ясно.
Крайният срок за подаване на документите на градовете за окончателния подбор е 21 юли, а оценяването се предвижда за септември 2014 г.
