Книгите-игри бяха невероятна мания през 90-те години. Тогава нямаше Диабло, Старкрафт, Уъркрафт и други подобни компютърни игри. Имаше ги, но ние, децата, нямахме компютри. През 90-те се четеше, не като сега. Книгите-игри имаха свойството да те превърнат в могъщ владетел или хакер, защо не и в наемен убиец. Основните жанрове бяха сай-фай, фентъзи, имаше и такива на спортна тематика, когато в ръцете си поемаш управлението на цял футболен отбор. Почти нямаше дете, което да не четеше такива книги и за времето си наистина имаха внушителен тираж. За съжаление с дигитализирането на живота, появата на компютрите, обедняването на литературния бизнес и още много други причини, книгите-игри потънаха в забрава от началото на новия век. Трудно може да се обясни какво точно представлява едно такова четиво на хора, които не са се сблъсквали с жанра. Това ще се опита да направи Алекс Султанов, писател на такива книги под псевдоним Ейдриън Уейн:
„Това е един особен жанр, който няма нищо общо с останалите, тъй като е интерактивен, това е основната разлика. Не просто четеш за приключенията на героя, а влизаш в ролята на този герой и сам решаваш какво да направи той. С две думи това е компютърна игра с повече текст и по-малко картинки. Ако е написана добре, може да ви даде много повече удоволствие от любимите ви компютърни игри по простата причина, че ще има хубава история, а също така играта може да е достатъчно зарибяваща. „Котаракът и черния нарцис" е първата книга-игра от новата вълна, това е само началото. Най-малкото, ако беше само една, нямаше да си заслужава. Единственият начин да се върне един жанр от незаслуженото и временно забвение, в което е бил, е да има координирани усилия на максимум автори и най-вече помощта на всички фенове. Идеята и планът засега е да излиза най-малко по една книга-игра всеки месец, т. е. още през април трябва да излезе „Асасините на Персия" с автори Алекс Султанов и Богдан Русев".
Възраждането на цял един жанр може и да е трудно, но очевидно мераклиите са доста. Аз лично с удоволствие си спомням някои от някогашните класики, които се разпаднаха от прелистване. Целият клас си разменяше книги и се беше побъркал по манията наречена „книги-игри". Наскоро погледнах библиотеката си и с удоволствие открих, че още пазя няколко заглавия. Прочетох една-две книги и си припомних онези времена, в които не висяхме пред компютъра, за да играем в мрежа, а четяхме и пишехме учебните си работи на ръка, а не на текстов файл.
Поколенията след 90-те години израснаха с компютърните игри, мислиш ли, че за тях книгите-игри биха представлявали същото очарование, каквото бяха за нас?
„Убеден съм, тъй като могат да им дадат нещо, което никой друг не може да им даде. Да речем, че на нас 90-те са ни харесвали толкова много, защото не е имало компютри, но сега се получава обратното, сега на децата им липсва точно четенето, книгите, достатъчно интересни книги, които да са на тяхното ниво, да ги привлекат, да им дадат това, което искат. Точно тук се появяват книгите-игри, които могат да им дадат точно това, което искат. Може би това е най-възможният начин да започнат днешните деца пак да четат. Това вече се случи веднъж през 90-те, така че нищо не пречи да се случи пак".
Книга, в която героят си ти, може и да звучи непознато на повечето от Вас. Освен новото заглавие на пазара, книги игри има и по библиотеките и читалищата. Продават се и по сергиите за стари книги. След проверка в интернет установих, че има и цял любителски сайт knigi-igri.net, посветен на възраждането на жанра, където може да намерите каталог на всички такива заглавия, излизали на българския пазар, както и да намерите всякаква друга информация, свързана с темата, да купите или да продадете колекцията си. Ако не сте чели подобен жанр - дайте му шанс, допада еднакво на малки и на големи. Ако пък сте от старите фенове, припомнете си миналото, защото нищо чудно скоро да има втора вълна на хартиените интерактивни забавления.
