Ирена Събева: Най-лесният начин да опазим природата е като започнем от кухнята

Ирена Събева: Най-лесният начин да опазим природата е като започнем от кухнята
Ирена Събева: Най-лесният начин да опазим природата е като започнем от кухнята / снимка: DarikNews.bg

Инициативата за квартално компостиране в София "Храна за земята" е българският победител в кампанията на Европейската комисия "Свят, който харесваш" като най-добро решение за борба с промените в климата. Инициаторът на тази екосъобразна практика в квартал "Княжаво" Ирена Събева разказа в интервю за Дарик за начините, по които хората могат да превърнат хранителни и биологични отпадъци в хумус, като по този начин окажат помощ на природата. Какво е същността на проекта и как една екоинициатива започва от кухнята? Защо е важно да опазим връзката с природата и да станем част от решението на проблемите, свързани с климатичните промени? Това са само част от въпросите и темите, по които сподели мнението си Събева.

Ирена Събева беше гост в "Рока радио" по Дарик

Честита награда! Колко бяха конкурентните проекти?

От България участваха 12 проекта, а от целия Европейски съюз - 269.

Какво представлява компостирането?

Това е един много естествен екзотермичен процес, представляващ разграждане на органичните материали по аеробен или анаеробен биологичен процес, в резултат на който се получава един хумусоподобен материал, наречен компост. Или с още по-прости думи това е нещо, което прилича на земя, мирише на земя и е храна за замята. Естественият начин в цикъла на природата, която и сега, през есента виждаме как листата падат и стават храна за корените за новата пролет.

Това беше на екологичен език. А на български? Ние трябва да влезем в този процес, като помагаме на храната да не отива в кофите и на бунищата, а да я отделяме близо до нас, вкъщи и от нея да става примерно тор.

Примерно. Самият материал, който се получава, е един вид подобрител на почвата, може да се каже, че се тори с него, но по-тесните специалисти могат да говорят в детайли, но той е вид тор, който ние следва да връщаме на земята.

Какви продукти стават за компостиране от тези, които употребяваме всеки ден вкъщи?

Почти всички продукти стават за компостиране, особено от растителен произход. И бих казала, че това е най-лесният начин да опазим природата, като започнем от кухнята. Няма нужда да ходим далеч, а още там, където живеем, можем да отделяме обелки от зеленчуци и плодове, остатъци от хляб, макаронени изделия, торбички от чай, утайки от кафе, черупки от яйца, букети, изсушени трева и листа.

Събираме ги.

Събираме ги.

И къде ги слагаме?

Във всеки дом може да се намери удобният съд. Може да е специална кофичка за компостиране или да се харесаме нещо, което е удобно.

Има ли такива кофички, продават ли се?

Смятам, че вече и в България трябва да се предлагат такива решения. Предстои на София да започне компостиране и в по-централен мащаб. Общината работи за стартиране на компостираща инсталация. Но нашата инициатива е квартално компостиране, където да можем да изнесем скоро отпадъците от кухнята и да ги оставим в компост площадката, където да се разграждат.

Спомена нещо важно - че има продукти, които не трябва да се слагат в съда за компостиране. Кои са те?

Пластмасови отпадъци не могат да се слагат в компоста. Но можем да кажем, че зависи от технологията, защото съществуват различен тип компостери. Може да се каже, че месо, кокали и риба не се препоръчва да се компостират.

Защо?

Предвид това, че зависи от типа компостер. Ако е отворен тип, това има значение, но в компостираща инсталация от гледна точка на хигиената може би са основните проблеми.


Месото продължава да има някакъв живот, грубо казано.


Да, явява се среда за друг вид организми, които в някакъв момент...


Как протича процесът на компостиране? Трябва ли да се прави нещо допълнително от теб? Излизаш ли в градината, ходиш ли наглеждаш ли го?

Малки са усилията, които се полагат за това да се поддържа процесът на компостиране, но можем да кажем, че това е много естествен процес и природата е заложила перфектен механизъм на работа. И може да се каже, че има три етапа - разграждане на остатъка, преработка и узряване. Разграждането на остатъка зависи от баланса на кафяви и зелени съставки. Зелените са свежите неща, а кафявите са сухи листа и трева, целулоза, дървесни стърготини. От този баланс много бързо се вдига температурата, когато се разграждат и функционира по перфектен начин, като микроорганизмите от първата фаза подготвят работата на следващите микроорганизми и създават среда за този процес да бъде непрекъснат.

С какво вашият проект спечели конкурса и беше по-добър от останалите?

Мога да споделя, че в писмото, което получихме от комисаря по въпросите на климата Кони Хадегард пише, че нашият проект е избран заради неговите изключителни усилия за ангажиране на общността и повишаване на гражданската екологична осъзнатост.

Каква е наградата за първото място?

Наградата ни е рекламна кампания, която промотира нашата инициатива и разказва на хората какво представлява "Храна за земята".

Наградата са средства, които да разгласят вашето постижение.

Наградата е медиен пакет.

А къде се проведе инициативата ви, кой е вашият квартал, имаше ли съседи, които бяха против?


Първата квартална компост зона беше в квартал "Княжево", до Княжевска гора. реализирахме проект по програма "Зелена София", който се казва "Живеем заедно" и облагородяваме три декара от Княжевска гора, където посадихме "Река на цветята" и част от това е и компостиращата площадка "Храна за земята". И по този начин интегрирано подходихме към проблема с това хората да естетизираме средата, да направим горски детски кът и да направим и компост зоната, за да затворим този цикъл, в който да се срещат поколенията и да общуват. И това е идеята на компостиращата площадка - не просто да компостираме, но да разберем, че домът е не само там, където затваряме вратата.

Срещнахте ли недоверие или пък имахте доверието на местната общност?

Много е различно. Имаше хора, които ни подкрепиха, имаше и такива, за които тепърва стартираме програмата за обучение и мотивация, защото това е същественият момент.


Преди да започнете с компостирането в квартала, какво правихте с органичните отпадъци?

Моето семейство от години компостира в компостер в двора и се чувствахме много добре за това, че не сме част от проблема с депонирането на отпадъците.


Колко време трябва да мине, за да стане отпадъкът хумус?

Има няколко фактора, които влияят за процеса на компостиране - кислородът, влагата, балансът на зелени и кафяви компоненти вътре, температурата на околната среда също. През лятото процесът е по-ускорен, а през зимата се забавя, но не спира. Така че за период от три до шест месеца имаш готов компост, който връщаш обратно в почвата.

Вие не натоварвате нас, общината, София с вашите хранителни отпадъци.

Това е което целим. Ние работим отдолу нагоре.

Има ли го това на запад?

Виждали сме го в някои квартали на Швеция, но там процесът е автоматизиран, защото има големи компост машини. Хората носят отпадъците в ратиено пликче, пускат го и процесът е автоматизиран. Но като квартална инициатива, каквато ние имаме, не сме намерили. Но в Ню Йорк има. Това лято кметът на града обяви, че новата му кауза е кварталното компостиране в Ню Йорк.

Отново към кампанията на ЕК "Свят, който харесваш". Запознахте ли се с другите проекти? Има ли идея или проект, който ти лично харесваш и би искала да отличиш.

Не се познаваме лично с хората. Самото гласуване и цялата кампания протече виртуално в интернет. Аз разгледах някои от проектите и бих отличила за себе си две неща. Първото е, че други хора отново работят за биотор, като правят компост с червеи и "Велосипедният град" - схема за отдаване на велосипеди под наем в Бургас.

В Лондон и на други места това практика и никой не ги краде, никой не ги рециклира.

Дай боже да стигнем до това съзнание.

Възможно ли е да се направят съоръжения като вашето в по-населените централни квартали?

Това зависи от избора на технология. И хората, които работим в Асоциацията за устойчиви практики смятаме, че може да се намерят подходящи добри решения, които да са ефективни и да компостираме на място.

Как да убедим хората, че това е полезно и важно за живота им? Къде е ролята на медиите?

Ето, вашата отговорност днес с този разговор, който водим. И смятаме, че по всякакъв възможен начин може да се подкрепи чрез повишаване на информираността на хората. Това ще доведе и до осъзнаване, което е и добър навик.

Като магистър по социално психология какви хватки ползваш,как хората да променят нагласата и мисленето си и да се грижат повече за природата, а не само да я използват?

Ако това може да се каже хватка, ние представяме как можем да подобрим средата, в която живеем чрез естететизиране на зоната, в която живеем, слагаме там компостирането като част от цикъла и подходът е примерът в подкрепа на думите. Няма нужда много до говорим, процесът е вижда и хората могат да дойдат да го видят и да се убедят, че няма нищо страшно и трябва да се върне връзката със земята.

Как разбрахте за компостирането - видяхте го някъде, харесахте го, четохте за него?

Със съпруга ми сме отворени за този тип естествен начин на живот, където можем да върнем връзката и да не живеем в клетките, а да стъпим върху земята, да я усетим, да знаем откъде идва пътят на храната.

Много хора ли те такива.

Намираме се такива хора.

Какво трябва да се случи, за да разбере светът, че не бива да изразходва безразборно природните ресурси?

Мисля, че всички сме свидетели на климатичните изменения и последните събития, които се преживяват като резултат от климатичните проблеми - във Филипините. Мисля, че това социално нещастие и този кошмар, който там преживяват заради климатичните промени, смятам, че това води до постепенно осъзнаване чрез болката, страданието, нещастието.