Малко известни факти и версии за създаването на химна на българската просвета и култура "Върви, народе възродени" е разкрил в книга ловешкият учител Христо Борисов. Той е бил преподавател по история в училището в кв. "Вароша" в Ловеч, където на 9 май 1901 г. в час по музика учителят Панайот Пипков написва на черната дъска музиката на химна по стихове на Стоян Михайловски.
Вече 118 години този химн звучи на 24 май в цялата страна. "Имаме великолепен текст, гениален композитор и вдъхновен ученически клас", каза пред БТА учителят Христо Борисов.
Книгата му "Звездата е любов" е мемоарна, но разказва и за историята на днешното ОУ "Панайот Пипков". В нея той разкрива няколко версии за това точно как Панайот Пипков вижда текста на стихотворението на Стоян Михайловски и написва музиката към него.
По думите му основната версия, за която самият Панайот Пипков разказва през 1942 г. в списание "Родна реч", на 9 май 1901 г. в час по музика, вървейки покрай учениците в класната стая, видял ученик, който се е зачел в книга. Учителят взел книгата и целият клас очаквал, че този ученик ще бъде наказан. Пипков видял текста на стихотворението на Стоян Михайловски и в главата му зазвучала музиката, която той веднага започнал да пише на черната дъска.
Христо Борисов разказа още, че преди няколко години попаднал на един спомен на ловчанлията Петко Топалов, който се е преместил да живее в Русе. Топалов бил дежурен ученик в класа, в който се пише химна. Заедно със свой съученик трябвало да почистят дъската. Предния час са имали български език и учителят им написал стихотворението на Михайловски на черната дъска, като поставил за задача да го препишат и да го научат наизуст. Цялото стихотворение е 56 строфи. Учениците обаче не изтрили дъската в междучасието, а излезли навън край реката.
След биенето на втория звънец се прибрали в класната стая, където ги чакал строгият и взискателен Панайот Пипков с цигулката и лъка. Извикал двамата дежурни пред дъската, единият от тях се опитвал с ръкав да я изтрие. Тогава Пипков забелязал написания текст и го спрял, прочел го и както той самият казва, музиката зазвучала в ушите му. Начертал петолиние и започнал да пише ноти, а целият клас да припява. Бил звънецът и цялото училище с директора Христо Бръмбаров се събирало пред вратата на класната стая. След това директорът строил всички в двора и учениците започнали да маршируват и да пеят, допълва Борисов.
"Новото, което аз открих, е че на 11 май, по нов стил 24 май, цялото училище тръгва от двора надолу към града и учители и ученици пеят песента за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. По този начин пред обществеността, а и в цяла България химнът "Върви, народе възродени" е манифестиран в градски условия. Така се превръща в химн, който пеем и днес", заяви още учителят.
От 1968 г. училището носи името на Панайот Пипков. От 1988 г. в него се приема първият випуск с музика, а през 2012 г. завършва последният с музикални паралелки. От 2008 г. училището е средищно и в него се обучават ученици от няколко населени места.
"Аз преподавах в най-силните години на музикалните паралелки, когато това бяха деца с интелект, с възможности и се работеше невероятно. От година на година ставаше все по-трудно, защото не идваха най-добрите деца", спомня си преподавателят и добавя, че в това училище са работели най-добрите музиканти на Ловеч.
Днешните му ученици, заедно с възпитаниците и на другите училища в Ловеч за поредна година днес, на празника на българската просвета и култура и на славянската писменост, ще излязат пред катедралния храм "Св. Св. Кирил и Методий", за да запеят химна, създаден в града на люляците и прославящ делото на Светите братя Кирил и Методий.
Вече 118 години този химн звучи на 24 май в цялата страна. "Имаме великолепен текст, гениален композитор и вдъхновен ученически клас", каза пред БТА учителят Христо Борисов.
Книгата му "Звездата е любов" е мемоарна, но разказва и за историята на днешното ОУ "Панайот Пипков". В нея той разкрива няколко версии за това точно как Панайот Пипков вижда текста на стихотворението на Стоян Михайловски и написва музиката към него.
По думите му основната версия, за която самият Панайот Пипков разказва през 1942 г. в списание "Родна реч", на 9 май 1901 г. в час по музика, вървейки покрай учениците в класната стая, видял ученик, който се е зачел в книга. Учителят взел книгата и целият клас очаквал, че този ученик ще бъде наказан. Пипков видял текста на стихотворението на Стоян Михайловски и в главата му зазвучала музиката, която той веднага започнал да пише на черната дъска.
Христо Борисов разказа още, че преди няколко години попаднал на един спомен на ловчанлията Петко Топалов, който се е преместил да живее в Русе. Топалов бил дежурен ученик в класа, в който се пише химна. Заедно със свой съученик трябвало да почистят дъската. Предния час са имали български език и учителят им написал стихотворението на Михайловски на черната дъска, като поставил за задача да го препишат и да го научат наизуст. Цялото стихотворение е 56 строфи. Учениците обаче не изтрили дъската в междучасието, а излезли навън край реката.
След биенето на втория звънец се прибрали в класната стая, където ги чакал строгият и взискателен Панайот Пипков с цигулката и лъка. Извикал двамата дежурни пред дъската, единият от тях се опитвал с ръкав да я изтрие. Тогава Пипков забелязал написания текст и го спрял, прочел го и както той самият казва, музиката зазвучала в ушите му. Начертал петолиние и започнал да пише ноти, а целият клас да припява. Бил звънецът и цялото училище с директора Христо Бръмбаров се събирало пред вратата на класната стая. След това директорът строил всички в двора и учениците започнали да маршируват и да пеят, допълва Борисов.
"Новото, което аз открих, е че на 11 май, по нов стил 24 май, цялото училище тръгва от двора надолу към града и учители и ученици пеят песента за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. По този начин пред обществеността, а и в цяла България химнът "Върви, народе възродени" е манифестиран в градски условия. Така се превръща в химн, който пеем и днес", заяви още учителят.
От 1968 г. училището носи името на Панайот Пипков. От 1988 г. в него се приема първият випуск с музика, а през 2012 г. завършва последният с музикални паралелки. От 2008 г. училището е средищно и в него се обучават ученици от няколко населени места.
"Аз преподавах в най-силните години на музикалните паралелки, когато това бяха деца с интелект, с възможности и се работеше невероятно. От година на година ставаше все по-трудно, защото не идваха най-добрите деца", спомня си преподавателят и добавя, че в това училище са работели най-добрите музиканти на Ловеч.
Днешните му ученици, заедно с възпитаниците и на другите училища в Ловеч за поредна година днес, на празника на българската просвета и култура и на славянската писменост, ще излязат пред катедралния храм "Св. Св. Кирил и Методий", за да запеят химна, създаден в града на люляците и прославящ делото на Светите братя Кирил и Методий.
