Едно добро дело
Едно добро дело / netinfo

Автор: deisy, блогър в Log.bg

Това, което споделям с вас, е написано от Вероника Веселинова, едно 10-годишно момиченце минало през най-страшното изпитание. Радвам се, че имам честта да го познавам. А и неговата майка, която е един изключителен човек.

Доброто дело е нещо, което не може да се опише и нарисува. За него няма бедни и богати, красиви и грозни. То се чувства, идва от сърцето на човека.

„Това лято за мен беше най-тъжното. Наложи ми се тежка операция. Можех да остана без ръка. В болницата бяхме около десет деца със същата диагноза, но не всички имаха моя късмет. Бяхме различни по националност, по възраст и характер, но за леля Лили и чичо Мартин всички бяхме еднакви.

Леля Лили не беше от персонала на болницата. Работеше като готвачка и всяка вечер след работа идваше и помагаше с каквото може. Купуваше лекарства на тези, които нямаха пари. Купи дори перука на Юлето, защото се чувстваше грозна, че няма коса. Леля Лили е най-милият човек, който съм срещала. Разказваше ни всяка вечер приказки и макар, че бяхме болни и уплашени, се чувствахме щастливи. Всеки ден я чакахме с нетърпение.

Чичо Мартин беше охрана в болницата. Той ни разказваше смешки и ни веселеше. След операцията ме беше страх да си мърдам пръстите. Чичо Мартин измисли игра, с която да рисуваме с пръст във въздуха и така без да усетя, започнах да рисувам все едно не съм оперирана. Иво беше уплашен като мен и не можеше да ходи.Чичо Мартин с неговите шеги и закачки го накара дори да тича".

ДОБРИТЕ ДЕЛА ИДВАТ ОТ ДОБРИ СЪРЦА. ПРЕКЛАНЯМ СЕ ПРЕД ТЕЗИ ХОРА И НЕКА ИМА ПОВЕЧЕ КАТО ТЯХ.

Общество