Две изоставени братчета отново при майка си - една от многото истории с успешен край
Две изоставени братчета отново при майка си - една от многото истории с успешен край / снимка: БГНЕС, архив
Две изоставени братчета отново при майка си - една от многото истории с успешен край
69763
Две изоставени братчета отново при майка си - една от многото истории с успешен край
  • Две изоставени братчета отново при майка си - една от многото истории с успешен край

Над 400 бебета и деца от домовете за медико-социални грижи са намерили свое семейство през последната една година, благодарение на екипите на здравното министерство, работили по един от проектите с европейско финансиране. Проектът обхваща осем от тези институции и доказателство за неговия успех са следните цифри: в края на 2012 г. в тези домове са живеели 345 деца, а сега са останали 89. Изведените оттам деца са 458, като този брой обхваща и децата, които са постъпвали през този период. Повечето деца са осиновени или настанени в приемни семейства, а 90 от тях са върнати при биологичните им родители. Това е една от историите с успешен край.

Ще наречем условно Мария една от героините в тази история - тя е биологичната майка на Найден и Михаил, които в момента са на 4 и 2 години. Мария е от ромски произход, неграмотна и безработна, няма жилище, но е изключително привързана към двете си деца, които са й единствени. Преди малко повече от година тя ги оставя в дома за медико-социални грижи в Пазарджик. Какви са причините, обяснява Лили Стоянова, координатор на проекта „Посока: семейство” за Пазарджик.

Майката отглежда сама децата, липсва подкрепящата среда, като разширено семейство, на което тя би могла да разчита, липсва трудова заетост и постоянни доходи, и в такъв момент тя пожела да ги настани в институцията. Желанието й беше да работи в чужбина, за да събере средства за подобряване на ситуацията и условията на живот, за да може впоследствие да прибере и децата си.

Заминаването в чужбина не се случва, и майката подава молба да прибере децата си от институцията. Докато се подобри положението й, децата са настанени в семейството на 49-годишната Теменужка от Велинград, одобрено за професионално приемно семейство.

Исках да направя едно добро дело, защото си ходя на църква и нали Господ ни учи да помагаме на такива изоставени дечица, да им даряваме малко нежност, да ги успокояваме, да си ги гледаме, както нашите деца си гледаме, и затова съм станала приемна майка. И те веднага ме приеха, още като отворих вратата и тия деца ми бяха направо в очите. И направо си ги приех като мои, собствени деца. Много ми беше хубаво с тях, даже и моят съпруг беше с мен, и ходехме на срещите, и наблюдавахме, и като отидохме, и те направо ни прегърнаха дечицата, разказва Теменужка.

Първоначално Мария отказва да приеме, че децата са настанени в друго семейство, но впоследствие разбира, че това е временно.

Запознахме я всъщност, че ще има възможност да се среща с децата и да общува с приемните родители, които полагат грижи за тях, и в лицето на приемното семейство тя откри едни истински родители и грижовни хора, които наистина живяха с нейните болки и стремежи, и бяха всеотдайни, и с много любов се грижиха за децата й, обяснява Лили Стоянова.

Децата остават при Теменужка за една година, след което отиват при Мария. Самата Теменужка все още страда от това, че не са при нея.

Най-трудна ми беше раздялата, това беше най-голямата тежка раздяла с тия деца, защото те с мен свикнаха, и децата ми, и внучките ми, и моят съпруг много, даже и досега си жали за тия дечица. Много ни беше приятно в къщата, щото нямахме много деца, две внучки на 7 и на 4 години, и просто с тия деца бяха като братчета и сестричета, много се уважаваха и много си ги гледаха, спомня си тя.

Двете майки поддържат връзка и Теменужка посещава децата в Пазарджик. Тя споделя, че се чуват и по телефона.

Даже онзи ден звънях по телефона и големият, Найден, не може още да свикне с майка си, и аз му казвам: Тя е мама, сине, няма така, аз съм баба...ама вика: Ще дойдеш, бабо, да ме вземеш! Дано да си имаме постоянно връзка, по телефона или да се виждаме, аз искам да си ги видя пак.

Майката на Найден и Михаил получава дрехи, памперси, храна и други вещи от първа необходимост, благодарение на неправителствена организация. Оказано е й съдействие за записване на децата в детска градина, както и за търсене на работа, а скоро ще започне да получава и детски добавки. От екипа на проекта се надяват да успеят да помогнат на всички родители, изпаднали в подобно положение.

Последвайте ни

Общество