„Денят на победата дойде и ние знаехме, че сме помогнали за нея".
Така Христина Гръбчева, една от първите жени - пилоти в армията, описа края на Втората световна война. За нея и останалите ветерани от войната 9 май си остава Ден на победата, независимо, че отбелязваме и Деня на Европа.
Д-р Тодор Атанасов също никога няма да забрави камбанния звън, оповестяващ мира, както и лицата на своите бойни другари, останали завинаги на фронта.
Без зрелищен парад и в името на Европа военният министър Ангел Найденов поднесе венец пред Паметника на незнайния воин. Пред 10 - 20 зрители почетният караул отдаде чест на загиналите в името на родината, а ветераните от войната през сълзи разказваха спомените си.
Тодор Атанасов е бил щурмовак, сега е на 90 години и се гордее с внуците и правнуците си:
„Правихме минно поле на брега на река Драва през една февруарска нощ. Един върви и изкопава място, където да се сложи мината. Втори я поставя, а трети я зарежда с детонатора. Аз бях трятият. И точно когато сложих мината и започнах да я замаскирам, германците хвърлиха две ракети на парашутчета, които стоят близо 10 минути във въздуха и осветяват като прожектори. И аз, както бях клекнал, застанах като за лицева опора над мината. Ако легнех, щях да я натисна и от мен нямаше да остане нищо. Ако пък се обърнех наляво или надясно, да легна, щяха да ме застрелят германските снайперисти".
Победата го заварва на словенската граница, но споменът за загубата на бойните му другари не избледнява.
„На 9 май бях в село Домашенец - на границата между Словения и Австрия. Трябваше да заемем там позициите и минните полета на 57-ма Съветска армия, но следобед в 16 часа започна да бие камбаната на църквата, започна стрелба и това беше краят на войната. 9 май не го забравям", спомня си д-р Тодор Атанасов.
Христина Гръбчева е една от първите жени - летци у нас. През сълзи разказва за Деня на победата, когато тя се намира в Австрия:
„Чакахме да дойде пощата на австрийската граница. Идва самолетът, ние тичаме и викаме „Поща от България" - писма, колети. Един руснак се показва на вратата и казва „Победа!". Затичаха се войниците, дръпнаха пилота и помощника му, измъкнаха ги, хвърляхме ги на ръце, хвърляхме кепетата и се радвахме, че дойде победата и ние помогнахме за това нещо".
