Общото между Мик Джагър, внучката на Уинстън Чърчил и Елизабет Втора са ръчно изработените български килими, които са поръчали, за да красят стаите им. Килим от същите производители "Хемус" има и в един от филмите от поредицата "Хари Потър".
Българската фирма във Велинградразпространява предаваните през поколения умения за тъкане в цяла Европа, а техни килими могат да бъдат видени и в музеи като точни реплики на класически дворцови килими, принадлежали някога на крале и владетели. Най-големият от тях е бил с размер 180 кв.м и не е имало самолет, който да го превози до дестинацията - замък в Холандия.
Всичко започва с дизайна. Задачата на дизайнера на килими е да преведе от художествения език на една рисунка или картина на детайлен разграфен чертеж на милиметрова хартия, който да следят жените пред становете. Този занаят е комбинация между изкуство и математика. Всяко квадратче е две снопчета.
Дизайнерът Тодор Парпулов обясни, че модерните килими са сравнително лесни - с малко цветове, геометрични фигури и с малко детайли, но класическите килими, които са му любими, са истинско предизвикателство. Един от гордостта на българските производители е протопип на килим, лежал във Версайския дворец по време на династията на Бурбоните.
Дизайнът на този килим е отнел на Парпулов шест месеца неспирна работа. Но си е заслужавало, категоричен е той. Експерти откриват една единствена разлика между него и оригиналът, принадлежал на френските крале. Това е линия, наречена "Савонри".
ThinkStock/Getty Images
Фирмата на Надя Парпулова е единствената, която успява да пресъздаде сложни уникати от 15-16 в. Това изисква освен неуморна работа и много добри технически умения по цялата верига - дизайнер - тъкач - бояджията. Техни килими има в много европейски институции - в сградата на британския парламент, в замъка на кралица Елизабет Втора, в няколко музея и редица замъци в Европа. Въпреки това българското тъкачество се съхранява най-вече извън страната ни.
Преди да украси някоя зала, килимът обаче трябва да бъде изтъкан. Тук идват уменията за тъкане, предавани стотици години в българските домове.
Тъкачката Светла Балиева обясни, че е много трудно да се изработи един от тези тежки и сложни килими, подходящи за дворци. Понякога това отнема половин година и то докато над него се трудят 3 или 4 жени. Балиева също се е научила да тече от майка си, докато я е гледала. Тя обясни, че са съвсем малко младите жени, които се занимават с това, но на децата им е много интересно как се работи на стан и как накрая от него се получава килим.
Надя Парпулова добави, че тъкането на ръка на килими е съхраняване на едно културно наследство, доразвиване и популяризиране на традиция, която изражда положително лице на България, с което можем да се гордеем, особено на днешния ден.
