Модерната сграда би трябвало да реагира на средата. Това мнение изрази в интервю за Дарик арх. Пламен Братков. Той изтъкна, че зелените сгради са скъпи само от гледна точка на първоначалната инвестиция, която обаче се изплаща след това.
Архитектът е на мнение, че големият проблем при панелните комплекси е преди всичко в пространствата между блоковете и въпроси, свързани с осветление, паркиране, озеленяване, чиито отговори ще направят средата по-привлекателна. По отношение на столицата Братков е категоричен, че градът продължава да се задъхва от решения на парче, които не успяват да прокарат цялостна концепция.
Арх. Пламен Братков беше гост в "Рока радио" по Дарик
Какви са работещите идеи за промяна на градската среда?
Понякога е достатъчна само една регулация да промени нещата и наистина градът да се отпуши и да заживее нов живот. Друг път пък огромни частни интереси, пък и не толкова огромни, спират развитието на един град. Така че невинаги всичко се измерва в сгради или пари, а понякога е възможност само на регулации и отношения между хората.
Как да подредим приоритетите в големи градове като София, Варна, Пловдив? Кое да е на първо място - дали културата, дали технологията, археологията, туризмът, човекът?
Това е въпрос, който, ако говорим за София, не е получил своя отговор. Факт е, че София няма стратегия, по която да се развива - дали е ориентирана към туризъм, култура, повече социална среда. И наистина при положение че имаме общ устройствен план, в него пък няма решена комуникационна стратегия и градът продължава да се задъхва от решения на парче, които не успяват да прокарат цялостна концепция. Всяко едно от тези неща, които изброихме, има своето място и трябва по някакъв начин да бъде отразено достатъчно добре. И за съжаление нещата, които се случват, не се случват по правилния начин.
Кой е правилният начин?
С повече разговори. В момента всичко се случва почти анонимно. Ако ви питам кой е проектирал "Витошка", няма да можете да ми кажете. Ако ми питам кой е правил някои от публичните пространства, също не можете да отговорите.
Мога да отговоря за Борисовата градина, за Лъвов мост.
Аз не говоря за историческите, а за съвременните решения.
Да, не познаваме архитектите на деня.
Не само това. Факт е, че те се крият, поне тези, които правят съвременните решения. Ако някой беше горд от своя резултат, със сигурност би излязъл и би го защитил.
Не знам чия е идеята за Цариградско шосе, но трябва да му сложим една плоча там. Той доста спасява града.
Да.
Отпушва го в една доста сериозна посока.
Основният проблем на София всъщност е, че... В момента добро решение е кръговото, цялото движение чрез околовръстното. Но транзитното преминаване на коли през центъра не е добро решение.
Да, румънските коли, които пътуват за Гърция, минават през центъра.
Което е абсурдно за града. Това са цялостни решения, които касаят комуникациите и трябва да бъдат намирани и проследени докрай.
Как да превърнем панелните комплекси в по-привлекателни места за живеене. Западните панелки например са по-хубави от нашите. В Берлин има много панелни жилища, и в Англия също.
Откриването на частната собственост преминава през фасадата на панелките. И личната изява на повечето хора минава през този малък къс частна собственост. Ако трябва да говорим за проблема с панелките, междублоковите и средата, проблемът е в това, че тази среда не е собственост на хората, които живеят там. Тя е собственост на общината, което касае съвсем друг тип решения. И наистина сериозният проблем там е, че отношението към общото реално погледнато твърде много се неглижира и никой не иска да разсъждава за общи неща. Просто спомен от комунизма. И затова сериозните проблеми там са всъщност ние по някакъв начин да започнем да разсъждаваме наново като общество, да си потърсим общата визия. Да, има много хубави панелки, но това е едно общо разбирателство и деликатни отношения помежду ни. И сериозният проблем в панелките са отношенията между хората, а не толкова средата. Средата си е перфектна. Ние сме правили уъркшоп със студенти от Мюнстер. Дойдоха, погледнаха, направиха перфектен анализ - директен и без никакви сантименти. И казаха: всичко ви е ОК, просто направете добра регулация и поддръжка и решете два-три-пет проблема: осветление, паркиране, озеленяване и всичко останало и вие ще можете да живеете там. Другият проблем е в самото планиране. Факт е, че квартали като Люлин са били проектирани да бъдат спални, но всички останали обществени функции, които е трябвало да се случат, не са се случили. Вследствие на което се случва реституция, започват частни интереси, никаква обща градоустройствена регулация и се наслагват проблеми върху проблеми. Това са наистина предизвикателства за градостроители, но могат да се решат и да излязат положителни неща. Така че сградният фонд не е толкова за окайване, въпросът е в едно обществено съглашателство и чак след това проектни готовности.
Трябва ли центровете на големите градове задължително да са обособени като пешеходни зони?
Наистина минават транзитно коли в града и това определено възпрепятства хората. Ако искаме да се развиваме като туристическа дестинация, нормално е да освободим. Навсякъде в Европа, особено в столиците има регулации за централното преминаване - дали ще е платено, дали под формата на паркиране. Ти когато имаш скъпо паркиране, няма как да излезеш с кола и нямаш желание дори. Но това означава добър градски транспорт, добри други връзки и отделно самите институции в зависимост от това дали има институционално скупчване на ведомства и така нататък или пък културни, всъщност самите те да изискват такава мрежа за комуникация. Защото в момента, в който тези неща са налице, тогава ще е ясно дали градът ни иска да бъде пешеходен или не. Има го и моментът, който е чисто към манталитета - че страшно много коли се появиха просто защото пак опираме до частната собственост, че всеки се чувства самостоятелен и независим. Но факт е, че в общи линии с една кола се движи един човек и задръстването на центъра с коли се случва по тази причина.
Ще те цитирам: "Центърът на София стана най-провинциалното нещо на света". Защо? Как да променим това? Центърът беше Лъвов мост, после се измести нагоре към ЦУМ, след това тръгна към НДК. Някак настъпва....
Тази моя реплика беше по повод Витошка и тя е във връзка с това, че когато се пипа в една централна част, или трябва да си наистина много смел и с категорична визия, или да се много деликатен. За съжаление, на Витошка нито едното, нито другото видяхме. И е факт, че всъщност самата Витошка грешка върху грешка да натрупат рисунък на някакви елементи, които в записката пишеше "есенна палитра". Това ли е водещо за улицата на София? И при положение че никой не си е направил труда за какъвто и да било анализ, какво е необходимо там и че исторически получаваме посредствен продукт, който за съжаление ще го ползваме поне още десет години, преди да узрее обществото, че това не е добро.
Вашето студио е създател на жилищния комплекс Red Apple ("Червена ябълка")в кв. "Иван Вазов". С какво се отличава от познатите ни сгради и масови строителни технологии?
То не е само като технология, а като концепция. Интересното беше, че самият инвеститор поиска тухлата да е водещият материал, което определи структурирането на сградата, цялостната визия, детайлите, отношението на материала към сградата. И в този ред на мисли идеята беше, че всички обитатели и въобще структурирането на пространствата са подчинени на зидарията и на целия процес на изграждане. Иначе новаторското е, че в крайна сметка дневните придобиха съвсем друг тип междинно пространство, публично-частно пространство - високи са по шест метра и хората отвън биха могли да видят какво се случва вътре и това е някакъв вид сцена за изява.
Ваша е и разчупената сграда на бул. "България" в посока "Бояна". Тази разчупена визия и форми не оскъпяват ли отоплението на една сграда?
Тук има един друг феномен. Ако една повърхност е права, проблемите, които възникват върху нея с оглед на ослънчаване, изстудяване и проникване на светлина се решават чисто технически - слага се по-дебела дограма, търси се по-голяма изолация и така нататък. Ако погледнем традициите, едно от най-нормалните неща и едни от най-естествените структурни елементи, когато създадеш структура, тя хвърля собствена сянка, създава микроклимат, не се получава ослънчаване, реагира на средата. В този контекст една устойчива сграда е тази, която може да реагира на средата, а не толкова това да оскъпява.
Зелените сгради, за които ти говориш, продължават да са скъпо удоволствие.
Зелените сгради са скъпо удоволствие при първоначалната инвестиция. В живота на сградата се изплаща и оттук нататък вече е въпрос по-скоро на строителни традиции и вграждането им в сградите, а не толкова да се ползват скъпи, с високи показатели материали.
Водещите фирми в обзавеждането на дома и офиса създават проекти, които пестят енергия и вода. Как Вие виждате домът на бъдещето - как ще изглежда сградата, от какви материали, как ще е обзаведена?
Материалите са плод на физика и химия, в смисъл, че когато се открие нов материал, тогава ще разберем как ще изглежда домът на бъдещето. Факт е, че получиха ренесанс всякакъв вид надуваеми сгради в момента просто с оглед на нов материал, който е намерен. В крайна сметка функциите и щенията на хората са почти едни и същи и с времето не са се променили. Наистина може би ще бъдат плод и на мода, и на цялостна стратегия и иновации. Със сигурност ще бъдат по-технологични и пак казвам със сигурност ще реагират на средата. Модерната сграда би трябвало да реагира на средата, да може да се затварят щорите, да се отварят капаци, да се проветрява, да се случват всички неща, които са нормални за един жив организъм.
Столична община ще участва в конкурс "Предизвикателство за кметове". Какво представлява този конкурс?
Той е със сравнително кратка история. От една година е. Похвално е, че Столична община има желание да участва в него. Определено нашият град има достатъчно проблеми, които да могат да се генерализират и да се предложат решения. Това е целта - да се намери решение, което да е универсално. Със сигурност общината ще получи много идеи за града, които може би не е видяла.
Хората сме свикнали да приемаме всичко на готово. Как можем да променим нашето мислене в едно изречение, да станем и ние активни участници в промяната, къде е разковничето?
Със сигурност трябва да се образоваме. Една огромна част от проблемите ни са свързани с образованието и търсенето на познание. Хората трябва да се интересуват и то не единствено от личното.
