100 години от началото на българската фотожурналистика бяха отбелязани тази седмица. На връх юбилея излезе и втората част от книгата „Големите фоторепортери на България 1912-1960” на Цветан Томчев - фотожурналист и преподавател.
Книгата е част от трилогия - първата част обхваща периода от 60-те до 90-те години на миналия век, а в последната ще бъдат включени имената на съвременни фотожурналисти.
При представянето на книгата председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов заяви, че книгата „Големите фоторепортери на България 1912-1960” е доказателство, че професионалната фотожурналистика няма да изчезне. „Големите фоторепортери на България” запълва една ниша, за която няма особен интерес, а именно историята на българската фотография, отбеляза още Лозанов. Той посочи, че с издаването на книгата вече може да се говори за наличието на записана история на българското фоторепортерство.
В книгата намират място и снимки от войните, разказа и авторът Цветан Томчев. Той разказа, че по време на Балканската и на Междусъюзническата война, както и през Първата световна война в армията навлизат специални фотографи като Димитър Карастоянов, който обикаля целия Тракийски фронт и го фотографира. Карастоянов е и официалният фотограф на княз Фердинанд. Снимки по време на войните правят и двама фотографи от Казанлък Петър Арнаудов и Генчо Стайнов, който е от рода на композитора Петко Стайнов.
През 1912 г. художникът Петър Морозов е назначен във вестник „Утро” като фотограф, затова и годината се смята за рождена за българската фотожурналистика. Дотогава снимките във вестниците са вземани от фотографи от столичните ателиета и от любители. Морозов е представител на голяма фамилия художници, творби на неговия чичо Петър Морозов са изложени в Лувъра в Париж.
