Изследователи са разработили метод, който може да накара раковите клетки да умрат от стрес.
"Раковите клетки са стресирани клетки, те не са нормални, те са фундаментално стресирани и в крайна сметка използват механизмите за реакция на стреса, за да получат предимства", казва Ерик Шьове, ръководител на лаборатория за изследване на рака към Френския национален институт по здравеопазване и медицински изследвания (INSERM).
"Предимството е, че те са по-устойчиви, по-силни и способни да мигрират, така че по-добре издържат на допълнителен стрес, като например химиотерапия", каза той пред Евронюз.
Изследванията им дават обещаващи резултати при глиобластома - един от най-разпространените и агресивни мозъчни тумори сред възрастните. Смята се, че това заболяване засяга около 19 000 души всяка година в ЕС.
Лечението на глиобластома не се е променило много от началото на 2000 г. и се състои от химиотерапия, лъчетерапия и операция. Средната продължителност на преживяемостта на пациенти, диагностицирани с това заболяване, е 15 месеца.
В случаите на глиобластома клетките използват протеин, наречен IRE1, като част от механизъм за реакция на стрес, който ги прави по-устойчиви на противоракови лекарства. Тази фаза се нарича "идентифициране на целта".
Изследователите се опитват да проверят дали въздействието върху този процес може да отслаби раковите клетки. И публикуваха обещаващи резултати в списание iScience.
Изследването е резултат от сътрудничеството между изследователи от INSERM във Франция и Университета в Гьотеборг, Швеция.
Те са работили на три етапа.
Екипът в Гьотеборг работи първо върху изчислителни модели като част от изследванията "in silico" - във връзка със силиция в компютърните чипове.
Те проверили около 15 милиона молекули, като провели симулации, за да предвидят как ще реагират с протеините в организма. Една от тях е идентифицирана като потенциално полезна: молекулата Z4P.
Вторият етап е клетъчен тест, за да се изследва въздействието на тази молекула върху раковите клетки.
Учените открили, че молекулата Z4P не само намалява устойчивостта на раковите клетки, но и блокира способността им да мигрират - една от тенденциите, които правят глиобластома толкова агресивен.
Накрая изследователите проверили откритията си in vivo: те използвали молекулата, за да атакуват раковите клетки при мишки в комбинация с лекарство, наречено темозоломид (TMZ) - вид химиотерапия, традиционно използвана при глиобластом.
Установили, че комбинираното лечение отслабва устойчивостта на раковите клетки към стрес и значително намалява размера на туморите - и ролята на молекулата Z4P е ясна.
При използването само на TMZ туморите се връщали след определен период от време - между 100 и 150 дни. Но при комбинацията от TMZ и молекулата Z4P всички ракови клетки изчезнали и след 200 дни при мишките нямало рецидив на рака.
Какво следва?
Въпреки тези обещаващи резултати, все още сме далеч от ново лекарство, да не говорим за чудотворно хапче.
Шьове предупреждава, че вероятно няма да минат още 15 години, преди тези открития да доведат до нова терапевтична възможност за пациентите - и подчерта, че това е оптимистична прогноза, ако не се появят препятствия по пътя.
Молекулата трябва да бъде модифицирана, за да стане по-ефективна срещу раковите клетки, и да бъде тествана върху повече животни, преди да може да бъде изпробвана върху хора.
За следващия етап от това изследване лабораторията на Шьове INSERM ще работи с друг френски екип - Института по химически науки в Рен.
По-нататък откритията могат да дадат надежда за лечение на други видове рак.
"Започнахме да проучваме използването на нашето вещество и при други агресивни форми на тумори като рак на панкреаса, тройно негативен рак на гърдата и някои видове рак на черния дроб", казва Лейф Ериксон, професор по физикохимия в Университета в Гьотеборг и съавтор на изследването.
"Раковите клетки са стресирани клетки, те не са нормални, те са фундаментално стресирани и в крайна сметка използват механизмите за реакция на стреса, за да получат предимства", казва Ерик Шьове, ръководител на лаборатория за изследване на рака към Френския национален институт по здравеопазване и медицински изследвания (INSERM).
"Предимството е, че те са по-устойчиви, по-силни и способни да мигрират, така че по-добре издържат на допълнителен стрес, като например химиотерапия", каза той пред Евронюз.
Изследванията им дават обещаващи резултати при глиобластома - един от най-разпространените и агресивни мозъчни тумори сред възрастните. Смята се, че това заболяване засяга около 19 000 души всяка година в ЕС.
Лечението на глиобластома не се е променило много от началото на 2000 г. и се състои от химиотерапия, лъчетерапия и операция. Средната продължителност на преживяемостта на пациенти, диагностицирани с това заболяване, е 15 месеца.
В случаите на глиобластома клетките използват протеин, наречен IRE1, като част от механизъм за реакция на стрес, който ги прави по-устойчиви на противоракови лекарства. Тази фаза се нарича "идентифициране на целта".
Изследователите се опитват да проверят дали въздействието върху този процес може да отслаби раковите клетки. И публикуваха обещаващи резултати в списание iScience.
Изследването е резултат от сътрудничеството между изследователи от INSERM във Франция и Университета в Гьотеборг, Швеция.
Те са работили на три етапа.
Екипът в Гьотеборг работи първо върху изчислителни модели като част от изследванията "in silico" - във връзка със силиция в компютърните чипове.
Те проверили около 15 милиона молекули, като провели симулации, за да предвидят как ще реагират с протеините в организма. Една от тях е идентифицирана като потенциално полезна: молекулата Z4P.
Вторият етап е клетъчен тест, за да се изследва въздействието на тази молекула върху раковите клетки.
Учените открили, че молекулата Z4P не само намалява устойчивостта на раковите клетки, но и блокира способността им да мигрират - една от тенденциите, които правят глиобластома толкова агресивен.
Накрая изследователите проверили откритията си in vivo: те използвали молекулата, за да атакуват раковите клетки при мишки в комбинация с лекарство, наречено темозоломид (TMZ) - вид химиотерапия, традиционно използвана при глиобластом.
Установили, че комбинираното лечение отслабва устойчивостта на раковите клетки към стрес и значително намалява размера на туморите - и ролята на молекулата Z4P е ясна.
При използването само на TMZ туморите се връщали след определен период от време - между 100 и 150 дни. Но при комбинацията от TMZ и молекулата Z4P всички ракови клетки изчезнали и след 200 дни при мишките нямало рецидив на рака.
Какво следва?
Въпреки тези обещаващи резултати, все още сме далеч от ново лекарство, да не говорим за чудотворно хапче.
Шьове предупреждава, че вероятно няма да минат още 15 години, преди тези открития да доведат до нова терапевтична възможност за пациентите - и подчерта, че това е оптимистична прогноза, ако не се появят препятствия по пътя.
Молекулата трябва да бъде модифицирана, за да стане по-ефективна срещу раковите клетки, и да бъде тествана върху повече животни, преди да може да бъде изпробвана върху хора.
За следващия етап от това изследване лабораторията на Шьове INSERM ще работи с друг френски екип - Института по химически науки в Рен.
По-нататък откритията могат да дадат надежда за лечение на други видове рак.
"Започнахме да проучваме използването на нашето вещество и при други агресивни форми на тумори като рак на панкреаса, тройно негативен рак на гърдата и някои видове рак на черния дроб", казва Лейф Ериксон, професор по физикохимия в Университета в Гьотеборг и съавтор на изследването.
