Американски и швейцарски учени са доказали, че вътрешните процесите на взаимодействие на вещества все още са активни в недрата на Венера. Резултатите от изследването са публикувани в списанието Nature Geoscience.
Известно е, че повърхността на Венера се е образувала по-късно от тази на Марс или Меркурий, вътрешността на които отдавна е студена. За скорошната вътрешна активност на планетата говорят пръстеновидни структури, известни като „корони“.
Смята се, че те са се образували, когато потоци от горещ материал от вътрешността се издига към повърхността, подобно на земните мантийни потоци, които се издигат през мантията и земната кора и образуват вериги от вулканични острови на повърхността, като Хавайските или Канарските острови. Въпреки че учените признават, че механизмите за образуването на земните мантийни потоци и дълбоко разположените горещи струи на Венера могат да бъдат коренно различни.
Доскоро учените вярваха, че Венера се е охладила и геоложката активност в нейните недра е спряла, а кората е толкова силна, че нито един топъл материал вече не може да я пробие до повърхността.
Ново проучване, проведено от американски учени от Университета в Мериленд, заедно с колегите им от Института по геофизика на Швейцарското висше техническо училище в Цюрих, разкриха 37 „корони“ с признаци на пресни вулканични структури на повърхността на Венера.
„За първи път можем да твърдим, че това не са стари вулкани, а са активни, вероятно дремещи, но не и мъртви", казва в прессъобщение Лоран Монтеси, професор по геология в университета на Мериленд и един от авторите на изследването. „Това изследване променя съществено представата за Венера – вече можем да твърдим, че тя не е изстинала планета, материалите във вътрешността й все още си взаимодействат и това може да захрани много активни вулкани“.
Авторите изграждат подробен цифров модел на термомеханичната активност на вътрешността на Венера, който е необходим за формирането на корони. Резултатите от моделирането показват, че различната корона на повърхността на планетата отразява различни етапи от нейното геологично развитие, което все още не е приключило - активността в недрата продължава.
"Повишената детайлност на нашите модели в сравнение с предишни проучвания ни позволява да идентифицираме няколко етапа в еволюцията на короните и да определим диагностичните геоложки характеристики, присъстващи само в моментно активните. Можем да кажем, че има поне 37 от тях", казва Монтеси.
Активните корони на повърхността на Венера са групирани в няколко области, което показва тяхната геоложка активност. Според изследователите, това предоставя важна информация за създаване на модели на вътрешното пространство на планетата, както и идентифициране на целеви области за проучване по време на бъдещи мисии до Венера, например, европейската орбитална станция EnVision, която трябва да бъде пусната през 2032 година.
Известно е, че повърхността на Венера се е образувала по-късно от тази на Марс или Меркурий, вътрешността на които отдавна е студена. За скорошната вътрешна активност на планетата говорят пръстеновидни структури, известни като „корони“.
Смята се, че те са се образували, когато потоци от горещ материал от вътрешността се издига към повърхността, подобно на земните мантийни потоци, които се издигат през мантията и земната кора и образуват вериги от вулканични острови на повърхността, като Хавайските или Канарските острови. Въпреки че учените признават, че механизмите за образуването на земните мантийни потоци и дълбоко разположените горещи струи на Венера могат да бъдат коренно различни.
Доскоро учените вярваха, че Венера се е охладила и геоложката активност в нейните недра е спряла, а кората е толкова силна, че нито един топъл материал вече не може да я пробие до повърхността.
Ново проучване, проведено от американски учени от Университета в Мериленд, заедно с колегите им от Института по геофизика на Швейцарското висше техническо училище в Цюрих, разкриха 37 „корони“ с признаци на пресни вулканични структури на повърхността на Венера.
„За първи път можем да твърдим, че това не са стари вулкани, а са активни, вероятно дремещи, но не и мъртви", казва в прессъобщение Лоран Монтеси, професор по геология в университета на Мериленд и един от авторите на изследването. „Това изследване променя съществено представата за Венера – вече можем да твърдим, че тя не е изстинала планета, материалите във вътрешността й все още си взаимодействат и това може да захрани много активни вулкани“.
Авторите изграждат подробен цифров модел на термомеханичната активност на вътрешността на Венера, който е необходим за формирането на корони. Резултатите от моделирането показват, че различната корона на повърхността на планетата отразява различни етапи от нейното геологично развитие, което все още не е приключило - активността в недрата продължава.
"Повишената детайлност на нашите модели в сравнение с предишни проучвания ни позволява да идентифицираме няколко етапа в еволюцията на короните и да определим диагностичните геоложки характеристики, присъстващи само в моментно активните. Можем да кажем, че има поне 37 от тях", казва Монтеси.
Активните корони на повърхността на Венера са групирани в няколко области, което показва тяхната геоложка активност. Според изследователите, това предоставя важна информация за създаване на модели на вътрешното пространство на планетата, както и идентифициране на целеви области за проучване по време на бъдещи мисии до Венера, например, европейската орбитална станция EnVision, която трябва да бъде пусната през 2032 година.
