Ако наречем Венера истински странна планета, би било леко подценяване. Тя толкова много прилича на Земята - и в същото време е толкова различна от нея, колкото може да се очаква от една подобна на Земята планета.
Една от тези разлики е венерианската литосфера - твърдата външна обвивка на планетата. На Земята литосферата е разпокъсана и подвижна, разделена на тектонични плочи, които оформят повърхността на планетата, като в същото време пропускат топлина от вътрешността на планетата по назъбените им ръбове.
В литосферата на Венера механизмите, стоящи зад охлаждането и възстановяването на планетата, са нещо като загадка.
Ново изследване показва, че Венера всъщност може да има относително "мека" литосфера, която редовно се издига на повърхността.
Изследването на тези механизми е сложно и трудно: Венера е задушена от гъста токсична атмосфера, в която вали киселина и която поддържа температурата на повърхността средно 475 градуса по Целзий. Изпратените там спускаеми апарати не са издържали дълго.
Но данните, събрани от орбиталния апарат "Магелан" преди десетилетия, може би са пазили тайните на Венера през всичките тези години. Космическият апарат е използвал радар, за да проникне през гъстите облаци на планетата и да заснеме повърхността - и сега учените използват тези данни, за да открият, че литосферата на Венера може да е по-тънка, отколкото се е смятало.
Под ръководството на планетарния геофизик Сюзън Смрекар от Лабораторията за реактивно движение на НАСА екип от изследователи използва данните от "Магелан", за да направи внимателно проучване на вулканичните повърхностни характеристики, наречени корони, и на околните вдлъбнатини и хребети. Те установили, че там, където хребетите са по-близо един до друг, литосферата вероятно е доста тънка и гъвкава - средно около 11 км. Моделирането предполага, че топлинният поток през повърхността е по-висок в тези места от средния топлинен поток на Земята.
"Толкова дълго време бяхме затворени в идеята, че литосферата на Венера е застояла и дебела, но сега мнението ни еволюира", обяснява Смрекар. "Макар че на Венера няма тектоника от земен тип, тези области с тънка литосфера изглежда позволяват на значителни количества топлина да изтичат, подобно на областите, в които се образуват нови тектонски плочи на морското дъно на Земята."
Дълго време учените смятаха, че в момента във вътрешността на Венера не се случват много неща, но последните изследвания все повече подсказват обратното. Короните са един от тези намеци. Тези особености приличат малко на ударни кратери и се състоят от издигнат пръстен (като корона) около потънал център, с концентрични пукнатини, насочени навън. Те могат да бъдат и огромни, с диаметър стотици километри.
Първоначално учените са смятали, че короните са кратери, но по-внимателен анализ разкрива, че те всъщност имат вулканичен характер. Те са причинени от шлейфове от горещ разтопен материал, които се издигат от вътрешността на планетата, изтласквайки повърхността нагоре в купол, който след това се срутва навътре, когато шлейфът изстине, изтичайки от страните и образувайки пръстен.
В действителност на Венера има сравнително малко кратери, поне в сравнение с планети като Марс и Меркурий. Този контраст отдавна е нещо като загадка. Колкото повече кратери има на една планета, толкова по-стара е нейната повърхност. Ако на една планета има малко кратери, значи нещо трябва да ги е заличило.
Повърхността на Венера е 80% от вулканична скала, което предполага някакъв механизъм за поставяне на вътрешността на планетата отвън в близкото минало на планетата. Все повече улики сочат, че този вулканизъм е не само скорошен, но и продължаващ, като поддържа повърхността на планетата млада. Работата на Смрекар и нейните колеги подкрепя тази хипотеза. Продължаващата загуба на топлина в областите на короната на Венера сочи за продължаваща геоложка дейност, тъй като магмата се трупа точно под повърхността.
В сравнение с Марс, Венера за съжаление е лишена от нашето внимание през последните години, така че има истински недостиг на актуални данни; сондата "Акацуки" на Японската агенция за аерокосмически изследвания в момента е единствената специализирана мисия на Венера. За планета, която толкова много прилича на Земята, това изглежда като пропуск, въпреки предизвикателствата, но редица агенции имат мисии на Венера, които в момента се разработват. За НАСА тази мисия е VERITAS - орбитална сонда, планирана да стартира през 2027 г. Учените се надяват, че ще могат да я използват, за да разгледат много по-отблизо любопитните корони на Венера.
"VERITAS ще бъде орбитален геолог, който ще може да определи точно къде се намират тези активни области и да разреши по-добре локалните вариации в дебелината на литосферата. Ще можем дори да уловим литосферата в процес на деформация", казва Смрекар. "Ще определим дали вулканизмът наистина прави литосферата достатъчно "мека", за да губи толкова топлина, колкото Земята, или Венера крие още загадки."
Една от тези разлики е венерианската литосфера - твърдата външна обвивка на планетата. На Земята литосферата е разпокъсана и подвижна, разделена на тектонични плочи, които оформят повърхността на планетата, като в същото време пропускат топлина от вътрешността на планетата по назъбените им ръбове.
В литосферата на Венера механизмите, стоящи зад охлаждането и възстановяването на планетата, са нещо като загадка.
Ново изследване показва, че Венера всъщност може да има относително "мека" литосфера, която редовно се издига на повърхността.
Изследването на тези механизми е сложно и трудно: Венера е задушена от гъста токсична атмосфера, в която вали киселина и която поддържа температурата на повърхността средно 475 градуса по Целзий. Изпратените там спускаеми апарати не са издържали дълго.
Но данните, събрани от орбиталния апарат "Магелан" преди десетилетия, може би са пазили тайните на Венера през всичките тези години. Космическият апарат е използвал радар, за да проникне през гъстите облаци на планетата и да заснеме повърхността - и сега учените използват тези данни, за да открият, че литосферата на Венера може да е по-тънка, отколкото се е смятало.
Под ръководството на планетарния геофизик Сюзън Смрекар от Лабораторията за реактивно движение на НАСА екип от изследователи използва данните от "Магелан", за да направи внимателно проучване на вулканичните повърхностни характеристики, наречени корони, и на околните вдлъбнатини и хребети. Те установили, че там, където хребетите са по-близо един до друг, литосферата вероятно е доста тънка и гъвкава - средно около 11 км. Моделирането предполага, че топлинният поток през повърхността е по-висок в тези места от средния топлинен поток на Земята.
"Толкова дълго време бяхме затворени в идеята, че литосферата на Венера е застояла и дебела, но сега мнението ни еволюира", обяснява Смрекар. "Макар че на Венера няма тектоника от земен тип, тези области с тънка литосфера изглежда позволяват на значителни количества топлина да изтичат, подобно на областите, в които се образуват нови тектонски плочи на морското дъно на Земята."
Дълго време учените смятаха, че в момента във вътрешността на Венера не се случват много неща, но последните изследвания все повече подсказват обратното. Короните са един от тези намеци. Тези особености приличат малко на ударни кратери и се състоят от издигнат пръстен (като корона) около потънал център, с концентрични пукнатини, насочени навън. Те могат да бъдат и огромни, с диаметър стотици километри.
Първоначално учените са смятали, че короните са кратери, но по-внимателен анализ разкрива, че те всъщност имат вулканичен характер. Те са причинени от шлейфове от горещ разтопен материал, които се издигат от вътрешността на планетата, изтласквайки повърхността нагоре в купол, който след това се срутва навътре, когато шлейфът изстине, изтичайки от страните и образувайки пръстен.
В действителност на Венера има сравнително малко кратери, поне в сравнение с планети като Марс и Меркурий. Този контраст отдавна е нещо като загадка. Колкото повече кратери има на една планета, толкова по-стара е нейната повърхност. Ако на една планета има малко кратери, значи нещо трябва да ги е заличило.
Повърхността на Венера е 80% от вулканична скала, което предполага някакъв механизъм за поставяне на вътрешността на планетата отвън в близкото минало на планетата. Все повече улики сочат, че този вулканизъм е не само скорошен, но и продължаващ, като поддържа повърхността на планетата млада. Работата на Смрекар и нейните колеги подкрепя тази хипотеза. Продължаващата загуба на топлина в областите на короната на Венера сочи за продължаваща геоложка дейност, тъй като магмата се трупа точно под повърхността.
В сравнение с Марс, Венера за съжаление е лишена от нашето внимание през последните години, така че има истински недостиг на актуални данни; сондата "Акацуки" на Японската агенция за аерокосмически изследвания в момента е единствената специализирана мисия на Венера. За планета, която толкова много прилича на Земята, това изглежда като пропуск, въпреки предизвикателствата, но редица агенции имат мисии на Венера, които в момента се разработват. За НАСА тази мисия е VERITAS - орбитална сонда, планирана да стартира през 2027 г. Учените се надяват, че ще могат да я използват, за да разгледат много по-отблизо любопитните корони на Венера.
"VERITAS ще бъде орбитален геолог, който ще може да определи точно къде се намират тези активни области и да разреши по-добре локалните вариации в дебелината на литосферата. Ще можем дори да уловим литосферата в процес на деформация", казва Смрекар. "Ще определим дали вулканизмът наистина прави литосферата достатъчно "мека", за да губи толкова топлина, колкото Земята, или Венера крие още загадки."
