Кадри, заснети от сондата "Паркър" на НАСА, разкриха нажежено червено излъчване на повърхността на Венера, което преминава през токсичните облаци, съобщи Сайънс алърт.
С новите данни специалистите могат да надникнат под гъстата атмосфера до геоложки черти като хълмове, плата, равнини. Това ще помогне за изучаване на минералите, които изграждат планетата.
"Венера е третата най-ярка точка на небето, но до неотдавна нямахме много информация как изглежда повърхността й заради плътната атмосфера - каза астрофизикът Брайън Уд от американската Изследователска лаборатория на флота. - Сега най-после виждаме повърхността за първи път във видими дължини на вълната от космоса."
Макар и сравнително близо до Земята, Венера е трудна за изучаване. Тя има сходен размер, маса, структура и състав с нашата планета, но е изключително враждебна за живот. Суха е, с повърхностни температури средно 471 градуса Целзий. Облаците са плътни и токсични и от тях вали киселинен дъжд.
До Венера са изпращани спускаеми апарати, но те се стопяват. А заради плътните облаци наблюденията са много сложни.
Затова инструментът WISPR на "Паркър" изненада специалистите. Той е заснел миналата година кадри на нощната страна, на които сякаш се вижда повърхностен релеф през облаците. Засякъл е и температурни вариации.
"Толкова е горещо, че скалистата повърхност видимо свети, като желязо, извадено от пещ", обяснява Уд.
Задачата на сондата "Паркър" е да изследва Слънцето. Наблюденията на Венера са почти случайни. "Паркър" използва планетата, за да се отблъсква от нея и да прави маневри. Досега е направила пет от общо седем в графика й, като само две от тях са били подходящи за наблюдения на нощната страна.
С новите данни специалистите могат да надникнат под гъстата атмосфера до геоложки черти като хълмове, плата, равнини. Това ще помогне за изучаване на минералите, които изграждат планетата.
"Венера е третата най-ярка точка на небето, но до неотдавна нямахме много информация как изглежда повърхността й заради плътната атмосфера - каза астрофизикът Брайън Уд от американската Изследователска лаборатория на флота. - Сега най-после виждаме повърхността за първи път във видими дължини на вълната от космоса."
🎵 We’ve got it.
— NASA (@NASA) February 9, 2022
On its way to touch the Sun, our Parker Solar Probe took the 1st visible light images of Venus' surface from space! Seeing the faint glow of plains & plateaus may give us clues on how "Earth's twin" became inhospitable: https://t.co/gXhiKGWfgm#VisionsOfVenus pic.twitter.com/NuEfFRtO9J
Макар и сравнително близо до Земята, Венера е трудна за изучаване. Тя има сходен размер, маса, структура и състав с нашата планета, но е изключително враждебна за живот. Суха е, с повърхностни температури средно 471 градуса Целзий. Облаците са плътни и токсични и от тях вали киселинен дъжд.
До Венера са изпращани спускаеми апарати, но те се стопяват. А заради плътните облаци наблюденията са много сложни.
Затова инструментът WISPR на "Паркър" изненада специалистите. Той е заснел миналата година кадри на нощната страна, на които сякаш се вижда повърхностен релеф през облаците. Засякъл е и температурни вариации.
"Толкова е горещо, че скалистата повърхност видимо свети, като желязо, извадено от пещ", обяснява Уд.
Задачата на сондата "Паркър" е да изследва Слънцето. Наблюденията на Венера са почти случайни. "Паркър" използва планетата, за да се отблъсква от нея и да прави маневри. Досега е направила пет от общо седем в графика й, като само две от тях са били подходящи за наблюдения на нощната страна.
