- Спомен за Крикор Азарян
Следващите редове посвещаваме на един от най-талантливите и мъдри режисьори, които сме имали - Крикор Азарян. След няколко дни се навършва година, откакто той ни напусна. В негова памет, на 11 декември вечерта, в голямото фоайе на Младежкия театър ще бъде открита уникална изложба от снимки, която носи заглавието "Героите на Коко Азарян".
Това са 17 фотографии, направени от Иван Дончев, по време на създаването на пет спектакъла на режисьора. По изключително любопитен начин те ще бъдат подредени във фоайето на Младежкия театър. Затова си заслужава да ги видите след събота.
С Крикор Азарян Иван Дончев се запознава още докато бил студент по фотография в НАТФИЗ. Една от курсовите му задачи била да заснеме театрално представление. Но не искал да е някое от тези, които се поставят в Учебния театър на академията. Приятел му подсказал да отиде при Коко Азарян, който в този момент репетирал в Театъра на Армията. Първоначално Иван се притеснил от тази възможност, но после съдбата го срещнала с режисьора. Случайно.
Иван Дончев: Една сутрин в 09:30 часа аз просто минавах покрай Театъра на Армията и се разминах с Коко. Видях го, че той влезе през служебния вход, а аз си казах, че това е някакъв знак и го последвах. Представих му се, разказах му за какво става дума, и той каза, че няма проблем да го направим.
И така започнало всичко. Иван Дончев е запечатал на снимки моменти от създаването на пет спектакъла, поставени от Крикор Азарян – "Трамвай желание", "12 нощ", "Колекцията", "Чайка", "Три сестри". За да снима репетициите им Иван бил убеден, че трябва да знае всичко за текстовете на Тенеси Уилямс, Шекспир, Харолд Пинтър, Чехов, че трябва да знае всичко за актьорите, които ги изговарят. Отделял много време, за да се подготви, а Крикор Азарян му давал най-важното – свободата да снима!
Иван Дончев: Позволи ми да се качвам на сцената, да минавам зад кулисите, все неща, които са много важни, за да мога да уловя най-добрия момент. Всъщност има много режисьори, които не позволяват всичко това и ти казват: ето, снимаш тук, само от втори ред, което е безумно. От втори ред ти имаш само една единствената гледна точка.
Какви истории разказват снимките?
Иван Дончев: На тях са запечатани интимните и донякъде невидими моменти за публиката по време на една репетиция. Едно представление се случва, публиката го вижда, но аз мисля, че съм успял да извадя това, което не се вижда. И то винаги е различно. Има репетиция днес – случва се едно нещо, на репетицията на следващия ден - случва се нещо различно.
Има ли портретни снимки на Коко, от тези които ще покажеш?
Иван Дончев: Има такива, да. Реших това да са от моменти, когато той работеше с актьорите. Той поддържаше много близък контакт с тях. Качваше се на сцената, самият той изиграваше някои от мизансцените, за да покаже на актьора как се случват нещата.
Кое беше най-достойното качество на режисьора Крикор Азарян?
Иван Дончев: Може би стремежът му да прави нещата на сцената истински. Да не ги прави фалшиви просто, защото сме в театър. Той се опитваше да обяснява на всички, които работеха с него по постановките, че това, което правят са моменти житейски и те са неподправени. Не можеш да изиграеш един герой, ако наистина не се потопиш в него, ако той не мине през теб. Когато работихме аз винаги ходих и в моментите преди репетициите и след репетициите. Тогава Коко споделяше житейската си фолософия. А да чуеш това е безценно.
*Отново в памет на Крикор Азарян, на 14 декември, Младежкият театър ще представи и постановката му "Три сестри". В нея си партнират Койна Русева, Станка Калчева, Николай Урумов, Вежен Велчовски, Владимир Люцканов, Цветан Даскалов, носителката на Аскеер за изгряваща звезда Яна Титова и носителят на Аскеер за поддържаща роля Цветан Алексиев.
