Името му стои под едни от най-известните анимационни филми на последните десетилетия - сред тях са „Търсенето на Немо”, „Феноменалните” и „Уоли”.
В продължение на 18 години българинът Антони Христов е художествен директор в студио „Pixar”, отличено с редица „Оскар”-и за постижения в анимацията. След блестяща кариера отвъд океана, той решава да се завърне отново в България.
Днес лампата на „Pixar” е може би най-известната лампа в света. Преди 18 години обаче, крушката на Pixar току-що е светнала. Именно тогава, в световноизвестното днес студио попада един българин.
„Когато започнах да бачкам там, трябваше да го спелувам, когато се обаждам в банката: „Къде работиш?” – „В Pixar”, „Как, PIckStar?” – „Не, Pixar – P-i-x-a-r”, не знаеха, не бяха чували”, разказва за NOVAАнтониХристов, дългогодишен художествен директор в студиото за анимационни филми. По думите му тогава в Pixar са работели над 200 човека, докато днес са към 1400.
Guliver/Getty Images
Преди да стигне до Pixar, Антони Христов извървява дълъг път - той започва от София през 80-те, криволичи нелегално през границата с Югославия, за да стигне до Америка.
На въпрос как и защо е напуснал България, Антони отговаря: „По принцип хората със сигурност искат да чуят някаква по-възвишена мотивация. Обаче то си беше от силно изразено чувство за хулиганство. Споделих с много хора, понеже не бях много умен. Казахме на половината си съученици, че ще бягаме през границата и за щастие никой не ни предаде. Но според мен една от причината за това беше, че не ни вярваха. Не съм го мислил дори – какво ще стане, след като избягам. Нямаше план Б”.
План А е Америка
„Повечето хора, които не са били в Щатите, познават Щатите през Холивуд, през филмите, а филмът е идеализирана версия на каквото и да е. Аз си представях, че там всички се състезават със спортни коли по улиците, защото съм гледал Bullitt навремето. Да съм честен, когато се озовах в Щатите след Австрия, беше голямо разочарование. Ние отидохме в Холивуд. Забиха ни в един хотел в най-гадната част на Холивуд. Там се стрелят нощно време, викат, бият се… всякакви неща, обаче беше цветно... Аз обичам такива цветни изпълнения, така че ми беше много забавно”, спомня си българинът.
Преди да се потопи във филмовата индустрия, Антони минава през тази за бързо хранене:
„Първата ми нересторантска работа беше една реклама за американските пощи. Тя представляваше един пощаджия, който излиза от пощата и се превръщаше в орел”.
Годината е 1986-а. Оттам колелото се завърта – от малката фирма, в която работи почасово над рекламата за пощите, Антони се озовава в студиата на Disney, където започва като асистент, който изчиства рисунките.
„Не съм от хората, които планират нещата. Аз съм от типа, който като види някаква възможност, се възползва от нея. Според мен има много хора, които са устремени в някаква цел, следват я и я постигат евентуално. Но проблемът с такъв типаж е, че обикновено изпускат много възможности около тях, защото не ги виждат, твърде са концентрирани на там, където отиват”, споделя Антони Христов.
iStock/Getty Images
Pixar се появява абсолютно случайно в живота му: „Целият ми живот е случайност – хора, които познаваш и нещо се случва … Аз съм малко като Форест Гъмп, на мен ми се случва… Винаги бях там, когато Стив Джобс започна в Pixar, бях там, когато всичко се случи. Защо бях там? Ами не знам, просто така ми се нареждат нещата, не съм се старал. Късметът на глупака, на безгрижния и безхаберния.
Годината е 2000-а. Антони Христов става художествен директор на Pixar.
Запитан откъде идва вдъхновението, българинът споделя: От абсолютно всичко, аз не изключвам абсолютно никакви източници на вдъхновение, например – Андрю Стентън, който беше нашият директор на „Търсенето на Немо”, зъболекарският офис на Немо – това е неговият детски зъболекарски офис, в който е ходил с ужас”.
Има ли някой Ваш спомен, вграден във филмите, които сте правили?
Например, във „Феноменалните” 2 на един от кадрите има един плакат, на който пише Christov Bulgarian Overall sales. Тези, сукманите за бачкане, работните, и пише Christov Bulgarian Overall sales. Идеята не е моя. Човекът, който беше графичен дизайн го направи и аз като видях, умрях от смях.
Какво е да се работи в такъв един екип, звучи като постоянна забава? Така ли е?
Не, защото бачкането си е бачкане. Както казваме ние, българите, ако беше купон, нямаше да му казваме бачкане. Ние си взимаме работата насериозно, но не се взимаме себе си насериозно. Но работата си е сериозно нещо.
Антони Христов напуска България от хулиганство, а защо се прибира? Горе-долу от същото, защото човек не трябва да прави същото нещо завинаги. Просто поне един-два пъти да се преориентира, да опита нещо различно.
Името на Антони Христов стои под едни от най-известните анимационни филми на последните десетилетия: „Търсенето на Немо”, „Феноменалните” и „Уоли”.Guliver/Getty Images
„Никога не съм искал да оставам там завинаги или извън България. Събуждам се с усмивка всяка сутрин, че нямам билет за връщане, защото всеки път, когато си идвах в България, тоя билет за връщане ми тежеше като секира над главата. Сега съм много щастлив, всеки ден съм щастлив, че съм тук. Преди две-три години започнах една академия за дигитални изкуства в Рим, която се разви, сега тук отваряме друга, която ще е още по-голяма”, споделя Антони.
Около Академията на Антони Христов се обединяват най-големите професионалисти в сферата на гейм дизайна, анимацията и рекламата. Идеята на училището, което след броени месеци ще отвори врати, е да осигури знанията, а и контактите с най-добрите в областта.
„Едно нещо, което не искам да правя, е това да тренирам емигранти. Макар че аз съм виновен, аз съм излязъл.. Имам едно кофти съмнение, че съм станал причина много хора да излязат от България с интервютата, които съм давал. Защото ето, аз съм художествен директор в Pixar и някое дете младо ще си каже: „О, аз също искам да бъда!”. Ок, списък: първо, излизам от България, второ, правя това, това и това. Малко съм виновен, че с предишни телевизионни интервюто съм подтикнал много млади хора да излязат оттук. С това интервю, обаче, искам да накарам много млади хора да останат. Това е моята мисия – ще бъде нещо, което искам да направя и да оставя след себе си. И да остане”, категоричен е дългогодишният художествен директор в студиото за анимационни филми Pixar.
