Шест съблазнителни секс шпионки, които историята помни
/
Guliver/Getty Images
Шпионажът винаги е бил процъфтяващ бизнес, особено по време на конфликти между държави. По време на Втората световна война нацистите използвали секса и съблазняването като оръжие, за да се опитат да спечелят войната. Те контролирали 22 публични дома във Франция, надявайки се да извлекат жизненоважна информация от интимните "разговори между чаршафите".
Ето кои са най-прословутите шпиони, за които се твърди, че са използвали секса като един от най-важните инструменти в своя арсенал.
Стефани Юлиан фон Хоенлое е австрийска принцеса от брака си с дипломата принц Фридрих Франц фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст, член на благородническата фамилия Хоенлое. Принцесата, за която в аналите е отбелязано, че обичала да пуши пури, е еврейка по произход, но се превръща в най-доверената жена шпионин и пропагандатор на Третия райх на Адолф Хитлер. Високопоставените нацистки генерали и аристократи я наричали „Щефи", а британската MI5 и американското ФБР я смятали за "изключително опасна".
В списъка й с влиятелни хора фигурирал британския вестникарски магнат лорд Ротермиър, издател на The Daily Mail. Чаровната офанзива на Стефани от името на Хитлер вероятно е насърчила Ротермиър да подкрепи нацистката партия чрез своя вестник през 1937/38 г. Щефи била една от малкото жени, на които Хитлер позволявал да присъства по време на частни разговори с неговите генерали. Принцеса Стефани обаче става обект на ревност от британския аристократ Юнити Митфорд, съперник за привързаността на фюрера. В крайна сметка Хитлер започва да я подозира, че е двоен агент на Великобритания.
Описана от американските служби като шпионин, „който струва колкото 10 000 души“, Стефани е арестувана в САЩ и изпратена в лагер за интернирани през 1941 г. Принцесата е освободена след войната, но й е забранено да влиза във Великобритания. Хохенлое се радва на висок статус и популярност като журналист за американски и немски списани до смъртта си през 1972 г.
Мата Хари
Guliver/Getty Images
Една от най-известните жени шпиони по време на Първата световна война е родената в Холандия Маргарета Гертруда Зеле, по-известна като скандалната „Мата Хари“.
Зеле е екзотична танцьорка и куртизанка, която шпионирала от името на германците по време на Първата световна война. Тя използвала своите танцови и съблазнителни способности, за да извлича информация за германските власти чрез сексуалните си срещи с високопоставени мъже от съюзническите сили, по-специално с французи. Примамливата Мата Хари завързва и романтични връзки с мъже като капитан Вадим Маслов, млад руски пилот, служещ във френската армия. Твърди се, че след като той е бил ранен, тя се е съгласила да шпионира за Франция, ако й бъде позволено да посети любовника си в болницата.
Като холандски гражданин, Зеле имала право да пресича националните граници свободно, което я превръща в полезен инструмент за нейните началници. През 1916 г. прикритието на холандката е разкрито от нейните шпионски ръководители, които се разочаровали от качеството на нейната интелигентност. Впоследствие осъдена, че е била шпионин на Германия, Зеле е екзекутирана чрез разстрел през 1917 г.
Роалд Дал
Guliver/Getty Images
В излязлата неотдавна биография на известния автор на "Уили Уонка и шоколадовата фабрика" се твърди, че Роалд Дал е бил нает като таен шпионин за британското правителство, докато е служил като офицер от Кралските военновъздушни сили. Младият и елегантен Дал е помолен да подслушва със скрито оборудване и да извлича информация между чаршафите.
Като аташе на Кралските военновъздушни сили във Вашингтонското посолство през 1942 г., неговите началници в британското правителство искали той да събира информация от богати и влиятелни жени в Америка, които поддържали пронацистки възгледи или имали съюзи с враговете на Великобритания. Неговите завоевания включват Милисънт Роджърс, наследница на петролно богатство и „лудата по секса“ Клеър Бут, дясна конгресменка и съпруга на издателя на списание Time. Изтощен от сексуалните си назначения, Дал поискал да бъде върнат, но просто му било казано да „затвори очи и да мисли за Англия“.
Анна Волкова
Guliver/Getty Images
Анна Николаевна Волкова, известна и като Анна де Волков е руска емигрантка и секретар на Десния клуб, който се противопоставял на участието на Великобритания във Втората световна война. Веднъж Анна отбелязала: „Хитлер е бог. Би било прекрасно, ако можеше да управлява Англия."
Тя е свързана със скандалната руска чайна в богатия Южен Кенсингтън в Лондон, която действала като център за пронацистки поддръжници и антикомунисти. Въпреки че й липсвала красотата и блясъка, характерни за другите жени шпиони, Волкова използвала своята сексуалност като паяк, който примамва мухи в своята мрежа, за да планира шпионски и пропагандни кампании. Пламенен антисемит, Анна обвинила еврейската конкуренция за спирането на нейния магазин за дизайнерски дрехи в Лондон. Освен това тя ненавиждала комунистите заради свалянето на цар Николай II и убийството на семейството му. MI5 държало под око дейността на Анна Николаевна Волкова и нейните сътрудници, особено когато тя става член на Правия клуб, дясна организация, привличаща фашисти от висшата класа.
Анна въртияла любовна връзка с американски дипломат в посолството на САЩ и се опитвала да пренесе документи и кодирани съобщения на руснаците, но в крайна сметка е арестувана, когато е примамена от двойни агенти, работещи за MI5 и MI6. Тя е осъдена на 10 години каторга и загива в автомобилна катастрофа в Испания през 1973 г.
Гюстав Бекман
През 1942 г. 55-годишният цветар, роден в Швеция, Густав Бекман, живее в градска къща в Бруклин на 329 Пасифик стрийт.
Къщата си спечелва скандална репутация като публичен дом за гей срещи, но става нещо като „шпионско гнездо“ за враговете на Америка. Парти къщата на Бекман става популярна сред широк кръг клиенти - от бизнесмени и инвеститори на Уолстрийт до работници и партийни функицонери. Обзаведени с удобни дивани и кетъринг меню от закуски и бюфет, спалните на горния етаж се наемали на час. Не след дълго правителството поставя свои агенти, за да наблюдават денонощно кой идва и си тръгва от къщата. Те отбелязват, че много от клиентите били чужденци – родени в Германия, симпатизанти на нацистите и нацистки агенти.
Арестуван в компанията на няколко моряци и други клиенти от висшето общество, Густав Бекман е подложен на натиск от ФБР да предостави информация. Разследването разкрива подробности, които предполагат, че вражески агенти са използвали публичния дом, за да извличат чувствителна информация от млади военнослужещи. Цветарят е оневинен по обвиненията в целенасочено управление на шпионска мрежа, цветарят е осъдена на 20 години затвор заради содомия. Освободен е на 78 години през 1963 г.
Салон Кити
Това е публичен домот висок клас в Берлин, който привличал високопоставени лица в дипломатическите и официални кръгове. Той се превръща в един от 20-те бардаци, командвани от нацистите за шпиониране на офицери, войници и служители.
Райнхард Хайдрих, архитектът на Холокоста оплита в шпионските си мрежи собственичката на публичния дом мадам Кити Шмид, която е арестувана за прехвърляне на печалби към британски банки. Изправена пред заплахата да бъде изпратена в концентрационен лагер, тя се съгласява да продължи да управлява заведението като шпионско гнездо.
Нацистите затварят сградата за ремонт, като през това време я окабеляват със скрити микрофони, скрити в стените на спалнята. След това са наети проститутки, известни с уменията си в сексуалното съблазняване. Една от първите жертви, хванати да говорят срещу Хитлер е италианският външен министър граф Джан Галеацо Чиано. Няколко други високопоставени клиенти също са арестувани, хвърлени в затвора, а в някои случаи и екзекутирани заради разговори между чаршафите, в които показват предателство към нацистката партия.
