Ухажването при розовото фламинго намира израз в синхрониризиран танц, който цели да се намери партньор за размножаване, съобщи сп. "Сианс е авнир". Колкото по-сложен е танцът, толкова по-голяма е вероятността да се открие партньор.
Когато настъпи зимата в областта Камарг във Франция, започва периодът на ухажването при розовото фламинго. Учени от Изследователския институт за съхраняване на средиземноморските райони "Тур дю Вала" заснели 100 видео материала, всеки от които с времетраене 5 минути, за 100 розови фламинги Pheoenicopterus roseus на възраст между 4 и 37 години.
Защо фламингото стои на един крак?
Учените си дали сметка, че фламингото пристъпва към 8 различни танца и 17 възможни прехода между тях в рамките на едно-единствено ухажване. Ако танцуването е умело, това значително увеличава шансовете да се намери партньор за размножаване.
"Тези птици формират сезонни моногамни двойки, т.е. двойки, които остават заедно от размножителния период до израстването на малките", поясни съавторът на изследването Арно Беше от института.
Междувременно пиленцата бързо се групират в нещо като ясли по подобие на други видове птици и започват да водят автономен живот отделно от родителите си. През следващия сезон розовите фламинги се размножават с други партньори.
Розово фламинго в Атанасовското езеро в Бургас
За да преценят сложността на ухажването, учените взели предвид два фактора - броя на танците и на преходите между тях. Оказало се, че общият им брой е между 4 и 136, като индивидите със сложни танци са с над 50 на сто по-големи шансове да намерят партньор за размножаване. Сложната хореография изглежда доказва, че въпросните птици имат добри двигателни способности и следователно ще могат да се грижат за малките.
Освен танца, цветът също играе роля при избора на партньор - колкото по-розово е фламингото, толкова по-голяма е възможността да създаде потомство. Всъщност тази пигментация, дължаща се на съдържанието на бета-каротини в храната, се регурира по генетичен път. Яркият цвят означава, че индивидът притежава качествено генетично наследство.
Резултатите от изследването са публикувани в Nature Scientific Reports.
Източник: БТА
