Роберто Капучи не е от дизайнерите, които се поддават на комерсиализиране. Той отдава малко значение на сезонните промени в модата.
Капучи възприема работата си като търсене на обеми и форми, без обаче да изпада в плен на тялото или на диктата на модата, която трябва да подчертава или да скрива. Той се опитва да даде независимост на дрехата по отношение на тялото. Роденият през 1930 година в Рим Капучи е нещо като галеното дете на италианската мода. През 1950 година, едва 20-годишен, отваря първото си ателие в Рим, с помощта на тогава 62-годишната журналистка Мария Фоскини. Майката на Капучи го пита непрекъснато какво прави с тази стара госпожа, а нейният съпруг пък я пита какво търси с това момченце.
През 1951 година е и международният дебют за Капучи. Тогава той участва в първото издание на колективните ревюта на италианската мода, организирани във Флоренция от Джовани Батиста Джорджини. Заради младежката си възраст Капучи все още не може да участва официално в инициативата. Въпреки това обаче Джорджини иска от него да облече за повода както жена му, така и дъщерите му. Случва се нещо неочаквано. Журналисти и купувачи остават като омагьосани от елегантността на облеклата им. Така "неучастието" в ревютата на Капучи се превръща в първия му триумф. Първото му официално участие в ревютата във Флоренция става през 1952 година. Още от дебюта му изплува неговата страст по експеримента, по геометрията и обема - това са все елементи, които щрихират по-късно особения му стил, който превръща дрехите му в произведения на изкуството. През 60-те години Капучи вече е широко известен сред артистичния свят. Той отваря и второто си ателие в Париж. Капучи тогава живее в хотел "Риц", където наема голям апартамент и митичната Коко Шанел. "Срещах я всяка сутрин. Притежаваше неописуеми стил и класа", разказва Капучи. По онова време дизайнерът започва да експериментира с високотехнологични тъкани и необичайни материали като пластмаса, метал, плексиглас. Реализира творения, които биха могли да се сравнят само с тези на Пиер Карден и Пако Рабан. След края на парижката си кариера Капучи се връща в Италия през 1968 година. Тук той поставя началото си на нови експерименти, този път с естествени материали като слама и камъни, втъкани в ефирни тъкани.През 80-те години Капучи решава да се откъсне от институционалните структури на модата и да се посвети изцяло на артистичното търсене. Той създава истински "скулптури", които заживяват собствен живот като творения на изкуството.
