Как ще изглежда нашето Слънце, след като умре? Учените са направили прогнози за това как ще изглеждат последните дни на нашата Слънчева система и кога ще се случат те. И ние, хората, няма да сме наблизо, за да видим това, пише „Сайънс Алерт“.
По-рано астрономите смятаха, че Слънцето ще се превърне в планетарна мъглявина - светещ мехур от газ и космически прах - докато не се появиха доказателства, че това трябва да бъде малко по-масивно.
През 2018 г. международен екип от астрономи установи, че планетарната мъглявина наистина е най-вероятната слънчева смърт.
Слънцето е на около 4,6 милиарда години - измерено по възрастта на други обекти в Слънчевата система, които са се образували приблизително по същото време. Въз основа на наблюденията на други звезди астрономите прогнозират, че то ще достигне края на живота си след още около 10 млрд. години.
Разбира се, има и други неща, които ще се случат по този път. След около 5 милиарда години Слънцето ще се превърне в червен гигант. Ядрото на звездата ще се свие, но външните му слоеве ще се разширят до орбитата на Марс, като погълнат нашата планета. Ако тя изобщо още съществува.
Едно нещо е сигурно: по това време нас няма да ни има. Всъщност на човечеството му остават само около 1 милиард години, освен ако не намерим начин да се измъкнем от тази скала. Това е така, защото яркостта на Слънцето се увеличава с около 10 процента на всеки милиард години. Това не звучи като много, но това увеличение на яркостта ще сложи край на живота на Земята. Океаните ни ще се изпарят, а повърхността ще стане твърде гореща, за да се образува вода.
Трудно е да се определи какво ще се случи след червения гигант. Няколко предишни изследвания установиха, че за да се образува ярка планетарна мъглявина, първоначалната звезда трябва да е два пъти по-масивна от Слънцето.
В изследването от 2018 г. обаче е използвано компютърно моделиране, за да се определи, че подобно на 90% от другите звезди, нашето Слънце най-вероятно ще се свие от червен гигант, за да се превърне в бяло джудже и след това да завърши като планетарна мъглявина.
"Когато една звезда умира, тя изхвърля в пространството маса от газ и прах - известна като нейната обвивка. Обвивката може да достигне до половината от масата на звездата. Това разкрива ядрото на звездата, което към този момент от живота на звездата е на изчерпване на горивото, като в крайна сметка се изключва преди да умре окончателно", обяснява астрофизикът Алберт Зейлстра от Университета в Манчестър, Великобритания, един от авторите на статията. "Едва тогава горещото ядро кара изхвърлената обвивка да свети ярко за около 10 000 години - кратък период в астрономията. Именно това прави планетарната мъглявина видима. Някои от тях са толкова ярки, че могат да се видят от изключително големи разстояния, в размер на десетки милиони светлинни години."
Планетарните мъглявини са сравнително често срещани в цялата наблюдаема Вселена, като сред известните са мъглявината Спирала, мъглявината Котешко око, Пръстеновидната мъглявина и мъглявината Мехурче. Наречени са планетарни мъглявини не защото всъщност имат нещо общо с планетите, а защото, когато първите от тях са открити от Уилям Хершел в края на XVIII в., те приличат на планети в тогавашните телескопи.
Преди почти 30 години астрономите забелязват нещо особено: най-ярките планетни мъглявини в други галактики имат приблизително еднакво ниво на яркост. Това означава, че поне теоретично, като гледат планетарните мъглявини в други галактики, астрономите могат да изчислят колко далеч се намират те. Данните показаха, че това е вярно, но моделите противоречаха, което тормозеше учените още от момента на откритието.
"Старите звезди с ниска маса би трябвало да създават много по-слаби планетарни мъглявини, отколкото младите, по-масивни звезди. Това се превърна в източник на конфликти през последните 25 години", каза Зейлстра през 2018 г. "Данните твърдяха, че може да се получат ярки планетни мъглявини от звезди с ниска маса като Слънцето, а моделите казваха, че това не е възможно, че всичко, което е по-малко от около два пъти масата на Слънцето, би дало планетна мъглявина, твърде слаба, за да се види."
Моделите на екипа решават този проблем, като показват, че Слънцето е долната граница на масата на звезда, която може да създаде видима мъглявина. Дори звезда с маса, по-малка от 1,1 пъти тази на Слънцето, няма да създаде видима мъглявина. От друга страна, по-големите звезди с маса до три пъти по-голяма от тази на Слънцето ще създадат по-ярки мъглявини. За всички останали звезди между тях предсказаната яркост е много близка до наблюдаваната.
"Това е хубав резултат", казва Зейлстра. "Сега не само имаме начин да измерим наличието на звезди на възраст няколко милиарда години в далечни галактики, което е диапазон, изключително труден за измерване, но дори открихме какво ще прави Слънцето, когато умира!"
По-рано астрономите смятаха, че Слънцето ще се превърне в планетарна мъглявина - светещ мехур от газ и космически прах - докато не се появиха доказателства, че това трябва да бъде малко по-масивно.
През 2018 г. международен екип от астрономи установи, че планетарната мъглявина наистина е най-вероятната слънчева смърт.
Слънцето е на около 4,6 милиарда години - измерено по възрастта на други обекти в Слънчевата система, които са се образували приблизително по същото време. Въз основа на наблюденията на други звезди астрономите прогнозират, че то ще достигне края на живота си след още около 10 млрд. години.
Разбира се, има и други неща, които ще се случат по този път. След около 5 милиарда години Слънцето ще се превърне в червен гигант. Ядрото на звездата ще се свие, но външните му слоеве ще се разширят до орбитата на Марс, като погълнат нашата планета. Ако тя изобщо още съществува.
Едно нещо е сигурно: по това време нас няма да ни има. Всъщност на човечеството му остават само около 1 милиард години, освен ако не намерим начин да се измъкнем от тази скала. Това е така, защото яркостта на Слънцето се увеличава с около 10 процента на всеки милиард години. Това не звучи като много, но това увеличение на яркостта ще сложи край на живота на Земята. Океаните ни ще се изпарят, а повърхността ще стане твърде гореща, за да се образува вода.
Трудно е да се определи какво ще се случи след червения гигант. Няколко предишни изследвания установиха, че за да се образува ярка планетарна мъглявина, първоначалната звезда трябва да е два пъти по-масивна от Слънцето.
В изследването от 2018 г. обаче е използвано компютърно моделиране, за да се определи, че подобно на 90% от другите звезди, нашето Слънце най-вероятно ще се свие от червен гигант, за да се превърне в бяло джудже и след това да завърши като планетарна мъглявина.
"Когато една звезда умира, тя изхвърля в пространството маса от газ и прах - известна като нейната обвивка. Обвивката може да достигне до половината от масата на звездата. Това разкрива ядрото на звездата, което към този момент от живота на звездата е на изчерпване на горивото, като в крайна сметка се изключва преди да умре окончателно", обяснява астрофизикът Алберт Зейлстра от Университета в Манчестър, Великобритания, един от авторите на статията. "Едва тогава горещото ядро кара изхвърлената обвивка да свети ярко за около 10 000 години - кратък период в астрономията. Именно това прави планетарната мъглявина видима. Някои от тях са толкова ярки, че могат да се видят от изключително големи разстояния, в размер на десетки милиони светлинни години."
Планетарните мъглявини са сравнително често срещани в цялата наблюдаема Вселена, като сред известните са мъглявината Спирала, мъглявината Котешко око, Пръстеновидната мъглявина и мъглявината Мехурче. Наречени са планетарни мъглявини не защото всъщност имат нещо общо с планетите, а защото, когато първите от тях са открити от Уилям Хершел в края на XVIII в., те приличат на планети в тогавашните телескопи.
Преди почти 30 години астрономите забелязват нещо особено: най-ярките планетни мъглявини в други галактики имат приблизително еднакво ниво на яркост. Това означава, че поне теоретично, като гледат планетарните мъглявини в други галактики, астрономите могат да изчислят колко далеч се намират те. Данните показаха, че това е вярно, но моделите противоречаха, което тормозеше учените още от момента на откритието.
"Старите звезди с ниска маса би трябвало да създават много по-слаби планетарни мъглявини, отколкото младите, по-масивни звезди. Това се превърна в източник на конфликти през последните 25 години", каза Зейлстра през 2018 г. "Данните твърдяха, че може да се получат ярки планетни мъглявини от звезди с ниска маса като Слънцето, а моделите казваха, че това не е възможно, че всичко, което е по-малко от около два пъти масата на Слънцето, би дало планетна мъглявина, твърде слаба, за да се види."
Моделите на екипа решават този проблем, като показват, че Слънцето е долната граница на масата на звезда, която може да създаде видима мъглявина. Дори звезда с маса, по-малка от 1,1 пъти тази на Слънцето, няма да създаде видима мъглявина. От друга страна, по-големите звезди с маса до три пъти по-голяма от тази на Слънцето ще създадат по-ярки мъглявини. За всички останали звезди между тях предсказаната яркост е много близка до наблюдаваната.
"Това е хубав резултат", казва Зейлстра. "Сега не само имаме начин да измерим наличието на звезди на възраст няколко милиарда години в далечни галактики, което е диапазон, изключително труден за измерване, но дори открихме какво ще прави Слънцето, когато умира!"
