На 20 юли 1969 г. пилотираният космически кораб "Аполо 11" успешно каца на Луната в Морето на спокойствието. Седем часа по-късно американците Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стават първите хора, които стъпват на чужд свят.
Корабът излита на 16 юли 1969 г. от космическия център "Кейп Кенеди" във Флорида.
Пилотираният космическия кораб "Аполо 11" е третият апарат от серията "Аполо", изпратен към Луната в програмата на НАСА. Преди него само "Аполо 8" и "Аполо 10" с екипаж на борда са достигали естествения спътник на Земята, но без да извършват кацане на него.
Япония ще изпрати човек на Луната до 2030 година
Целта на мисията на "Аполо 11" е да извърши меко кацане на Луната в предварително определен район в Морето на спокойствието, събиране и доставяне на Земята на образци от лунния грунд, фотографиране, провеждане на директна телевизионна връзка със Земята, поставяне на научна апаратура на лунната повърхност и завръщане.
Подготовката за подобен полет започва още на 5 април 1967 г. Тогава 17 астронавти са извикани при Доналд Слейтън - отговорен директор по екипажите в НАСА. На срещата става ясно, че това са хората, върху които ще падне тежестта по осъществяването на лунната програма и сред тях се намира човекът, който ще има честта да стъпи пръв на лунната повърхност.
Сред 17-те е и Нийл Армстронг. На него е поверено командването на дублиращия екипаж на "Аполо 8" и на основния - на "Аполо 11". На 14 април 1969 г. на специална пресконференция ръководството на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се осъществи по време на полета на "Аполо 11" и неговия командир Нийл Армстронг да стане първият човек в света стъпил на лунната повърхност.
Ракетата излита на 16 юли 1969 г. Четири денонощия по-късно е достигната окололунната орбита. На 20 юли, около 102 часа след старта, Лунният модул се отделя на височина от 110 км над повърхността и започва да забавя своята траектория. Маневрата се извършва откъм Близката страна на Луната в постоянна връзка с Контролния център в Хюстън и останалия на орбита Команден модул.
Русия планира да изпрати космонавти на Луната през 2029 г.
В 20.17:42 ч. (по Гринуич) на 20 юли Лунният модул се прилунява в Морето на спокойствието и Нийл Амстронг докладва: "Хюстън, тук база на Спокойствието, Ийгъл кацна".
На 21 юли в 2.56:20 ч. Амстронг оставя първите следи по повърхността на Луната. 15 минути по-късно Едуин Олдрин също стъпва на Луната и започва да експериментира различни способи за придвижване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите "кенгурови" подскоци, при които се прелитат над 2 м.
Монтирана е телевизионна камера и след това е развят националният флаг на САЩ. Провежда се директен разговор с президента Ричард Никсън от лунната повърхност.
Монтират се научни уреди - сеизмометър и лазерен отражател за определяна на точното разстояние до Земята. Събрани са образци от лунния грунд, общо 21,55 кг, които по-късно са доставени за изследване на Земята.
Оставена е паметна плоча от неръждаема стомана с гравиран надпис: "Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 г. след Христа. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество" и с подписи на Амстронг, Олдрин, Колинс и президента на САЩ Никсън.
Олдрин престоява на лунната повърхност 1 час и 30 минути, след което се прибира в Лунния модул, а Амстронг остава общо 2 часа и 10 минути. След това двамата астронавти вечерят и лягат да почиват. Олдрин спи на пода на Ийгъл, а Амстронг използва хамак, закачен под кожуха на основния двигател на завръщащата се степен.
Излъгаха ли американците за кацането на Луната (ВИДЕО)
От Командния център в Хюстън събуждат астронавтите след 7 часа почивка. Екипажът провежда предстартова подготовка на Лунния модул. В 17.54 ч. на 21 юли са запалени двигателите на завръщащата се част от Ийгъл и след престой от 21 часа 36 минути и 20 секунди първата експедиция, посетила Луната, я напуска.
Скачването с "Колумбия" на окололунна орбита става 3 часа и 30 минути по-късно. На борда на Командния модул екипажът прехвърля всички материали, взети и заснети от Луната, след което лунният модул е разкачен. "Колумбия" потегля на път за дома след престой от 59 часа и 30 минути и 30 обиколки, направени около Луната.
Корабът излита на 16 юли 1969 г. от космическия център "Кейп Кенеди" във Флорида.
Taking a moment to not think about #Cybersecurity. Happy #MoonLanding Day everyone! Now back to our program... pic.twitter.com/1XL7rTfdVQ
— ScribeRule (@ScribeRule) 21 юли 2017 г.
Пилотираният космическия кораб "Аполо 11" е третият апарат от серията "Аполо", изпратен към Луната в програмата на НАСА. Преди него само "Аполо 8" и "Аполо 10" с екипаж на борда са достигали естествения спътник на Земята, но без да извършват кацане на него.
Япония ще изпрати човек на Луната до 2030 година
Целта на мисията на "Аполо 11" е да извърши меко кацане на Луната в предварително определен район в Морето на спокойствието, събиране и доставяне на Земята на образци от лунния грунд, фотографиране, провеждане на директна телевизионна връзка със Земята, поставяне на научна апаратура на лунната повърхност и завръщане.
Подготовката за подобен полет започва още на 5 април 1967 г. Тогава 17 астронавти са извикани при Доналд Слейтън - отговорен директор по екипажите в НАСА. На срещата става ясно, че това са хората, върху които ще падне тежестта по осъществяването на лунната програма и сред тях се намира човекът, който ще има честта да стъпи пръв на лунната повърхност.
It's been 48 years since we landed on the moon. Let us be reminded that #OneSmallStep can take us almost anywhere. #MoonLanding pic.twitter.com/DjDIzoyFc3
— 🏹The Mockingjay🔥 (@txmockingjay) 20 юли 2017 г.
Сред 17-те е и Нийл Армстронг. На него е поверено командването на дублиращия екипаж на "Аполо 8" и на основния - на "Аполо 11". На 14 април 1969 г. на специална пресконференция ръководството на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се осъществи по време на полета на "Аполо 11" и неговия командир Нийл Армстронг да стане първият човек в света стъпил на лунната повърхност.
Guliver/Getty Images
Ракетата излита на 16 юли 1969 г. Четири денонощия по-късно е достигната окололунната орбита. На 20 юли, около 102 часа след старта, Лунният модул се отделя на височина от 110 км над повърхността и започва да забавя своята траектория. Маневрата се извършва откъм Близката страна на Луната в постоянна връзка с Контролния център в Хюстън и останалия на орбита Команден модул.
Русия планира да изпрати космонавти на Луната през 2029 г.
В 20.17:42 ч. (по Гринуич) на 20 юли Лунният модул се прилунява в Морето на спокойствието и Нийл Амстронг докладва: "Хюстън, тук база на Спокойствието, Ийгъл кацна".
На 21 юли в 2.56:20 ч. Амстронг оставя първите следи по повърхността на Луната. 15 минути по-късно Едуин Олдрин също стъпва на Луната и започва да експериментира различни способи за придвижване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите "кенгурови" подскоци, при които се прелитат над 2 м.
Guliver/Getty Images
Монтирана е телевизионна камера и след това е развят националният флаг на САЩ. Провежда се директен разговор с президента Ричард Никсън от лунната повърхност.
Монтират се научни уреди - сеизмометър и лазерен отражател за определяна на точното разстояние до Земята. Събрани са образци от лунния грунд, общо 21,55 кг, които по-късно са доставени за изследване на Земята.
@TheRealBuzz 48 years ago today - mind blowing bravery. #moonlanding #neilarmstrong @Buzzs_xtina pic.twitter.com/yVbpboaHaX
— Brewster's millions (@jbrewster905) 20 юли 2017 г.
Оставена е паметна плоча от неръждаема стомана с гравиран надпис: "Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 г. след Христа. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество" и с подписи на Амстронг, Олдрин, Колинс и президента на САЩ Никсън.
Guliver/Getty Images
Олдрин престоява на лунната повърхност 1 час и 30 минути, след което се прибира в Лунния модул, а Амстронг остава общо 2 часа и 10 минути. След това двамата астронавти вечерят и лягат да почиват. Олдрин спи на пода на Ийгъл, а Амстронг използва хамак, закачен под кожуха на основния двигател на завръщащата се степен.
Излъгаха ли американците за кацането на Луната (ВИДЕО)
Did you watch the 1969 #MoonLanding - 48 years ago today? @Skentelbery remembers being woken up by her parents in the middle of the night 🌖🚀 pic.twitter.com/CgNdCPIQ9s
— BBC Radio Cornwall (@BBCCornwall) 20 юли 2017 г.
От Командния център в Хюстън събуждат астронавтите след 7 часа почивка. Екипажът провежда предстартова подготовка на Лунния модул. В 17.54 ч. на 21 юли са запалени двигателите на завръщащата се част от Ийгъл и след престой от 21 часа 36 минути и 20 секунди първата експедиция, посетила Луната, я напуска.
Скачването с "Колумбия" на окололунна орбита става 3 часа и 30 минути по-късно. На борда на Командния модул екипажът прехвърля всички материали, взети и заснети от Луната, след което лунният модул е разкачен. "Колумбия" потегля на път за дома след престой от 59 часа и 30 минути и 30 обиколки, направени около Луната.
Guliver/Getty Images