Предмети от градския пейзаж „оживяват” с помощта на малки пластмасови очи.
Проектът носи името Eyebombing („Айбомбинг“), а идеята хрумва на двама датчани. Целта им е да „съживят” сивите улици на мрачния Копенхаген като го осеят с чудати същества,. които носят много усмивки.
СНИМКИ: Внимание! Малки очички ви наблюдават Идеята, която за кратко време се разпространява по целия свят под наслов: „Очовечи света!", от няколко месеца е и в България благодарение на фотографа Ваньо Кръстев.
Eyebombing е улично изкуство, при което се залепват пластмасови очички върху предмети. Целта е да се „очовечат“ улиците и околната среда, да се получат невероятно ефектни физиономии, с което да се даде слънчева и топла емоция на преминаващите хора. Ваньо Кръстев казва, че за Eyebombing са нужни само въображение и различни по размери и форми пластмасови очи.
Eyebombing използва хумор и идея, за да достигне до своята аудитория. Целта е колкото се може повече хора да се вдъхновят и да поставят очички навсякъде, където това ще донесе щастие на минувачите, потънали в скучното ежедневие. Няма как да устоите на кофата, която ви се усмихва или на дървото, което ви гледа учудено, а всички знаем, че усмивката е заразна и колкото повече се усмихваме, толкова повече хората около нас се усмихват.
Като повечето форми на улично изкуство и това не се задържа повече от ден-два. Симпатичните човечета приключват съществуването си също толкова бързо, колкото и са го започнали, но пък носят толкова много усмивки и веселие за краткото си съществуване.
Проектът носи името Eyebombing („Айбомбинг“), а идеята хрумва на двама датчани. Целта им е да „съживят” сивите улици на мрачния Копенхаген като го осеят с чудати същества,. които носят много усмивки.
СНИМКИ: Внимание! Малки очички ви наблюдават Идеята, която за кратко време се разпространява по целия свят под наслов: „Очовечи света!", от няколко месеца е и в България благодарение на фотографа Ваньо Кръстев.
Eyebombing е улично изкуство, при което се залепват пластмасови очички върху предмети. Целта е да се „очовечат“ улиците и околната среда, да се получат невероятно ефектни физиономии, с което да се даде слънчева и топла емоция на преминаващите хора. Ваньо Кръстев казва, че за Eyebombing са нужни само въображение и различни по размери и форми пластмасови очи.
Eyebombing използва хумор и идея, за да достигне до своята аудитория. Целта е колкото се може повече хора да се вдъхновят и да поставят очички навсякъде, където това ще донесе щастие на минувачите, потънали в скучното ежедневие. Няма как да устоите на кофата, която ви се усмихва или на дървото, което ви гледа учудено, а всички знаем, че усмивката е заразна и колкото повече се усмихваме, толкова повече хората около нас се усмихват.
Като повечето форми на улично изкуство и това не се задържа повече от ден-два. Симпатичните човечета приключват съществуването си също толкова бързо, колкото и са го започнали, но пък носят толкова много усмивки и веселие за краткото си съществуване.
