Фиона е на 9 години, когато за пръв път вижда шахматна дъска. Не може нито да чете, нито да пише, но усвоява играта толкова бързо, че на 11 години вече е царица на шаха. Филм на "Дисни" разказва вълнуващата ѝ история.
На такива места мечтите обикновеноне се сбъдват. В центъра на Катве-най-бедният квартл на Кампала, сотлицата на Уганда се намира шахматен клуб. Децата,които идват тук са едни от най-бедните. Някои от тях не ходят на училище, защото родителите им не могат да им купят тетрадки и моливи.
netinfo
Такъв е и случаят с Фиона Тя е още по-бедна и некъпана от останалите деца.Но 9-годишната Фиона е смела и упорита-необичайно за едно момиче.
„Бях много гладна и затова отидох с брат ми в шахматния клуб. Знаех,че там ще има нещо за ядене. Преди нито бях чувала, нито бях виждала шах. Но исках да вляза и да пипна шахматните фигури“, разказва Фиона.
Днес, 10 години по-късно,истинската Фиона е пример за подражание на децата от шахматния клуб в Катве. На шах я е научил нейният сегашен треньор Робърт Катенде, който смята, че човек трябва да вижда проблемите, да ги решава и да оцелява, дори когато положението изглежда безнадеждно. „ Искаме да интегрираме ценностите на шаха в живота на децата. Да не мислят за онова,което нямат, а да се концентрират върху това, как могат да постигнат целите си с онова,което имат на разположение. В шаха малките могат да победят големите. Фиона е въодушевена от тази мисъл. С какъв ли шахматен код може да се измъкне от нищетата? Тя тренира и тренира. И на 11 години печели първенството за младежи в Уганда. Фиона пътува по света. На 14-годишна възраст представя Уганда на шахматната олимпиада в Русия. „Изведнъж открих един съвършено нов свят. Дотогава не бях виждала тоалетна с казанче, не бях ползвала душ,не знаех какво е да имаш едно легло само за себе си. Но треньорът Роберт ни научи на всичко и вече не ставаше дума само за шахматната дъска, а за моя живот“, казва Фиона. Треньорът работи неуморно в тази посока.
Организира семинари по шах за децата от бедните квартали. Той иска всички да имат възможността да разширят хоризонта си. Влага даренията, които получава клуба, в развитието на децата. Досега той е финансирал образованието на над 80 деца. С парите от наградния фонд Фиона е успяла да си купи къща в провинцията. В малката градина майка й сега може да отглежда зеленчуци, собствено производство. „Много се гордея с моята дъщеря. По-рано живеехме на улицата,понякога гладувахме дни наред. Сега обаче имам собствен дом и собствена реколта. Мога дори да отделям по нещо и за други хора“, казва майката на младата жена. Шахматният клуб е вторият дом за Фиона. А децата са второто й семейство. Тук е започнала да се издига, когато е била на дъното. И сега иска да върне на другите част от своето щастие.
„Шахът промени изцяло моят живот. Аз бях едно нищо. Сега обаче постигнах нещо. Кой би повярвал в това. Затова искам да окуража онези,които нямат нищо в живота“, споделя Фиона. Историята на Фиона вдъхва смелост. Една истинска история, нищо,че звучи почти като в приказките.
