Защо злодеите живеят дълго?
Защо злодеите живеят дълго? / Снимка: БГНЕС
Месец след като светът остана с един диктатор по-малко, сигурно все още има жалещи, които оплакват Саддам. Също толкова са и тези, които смятат, че това трябваше да се случи. И понеже първите винаги са били по-гръмогласни, наричащи себе си пацифисти, антиглобалисти и всякакви –исти, хубаво е да се опитам да защитя другата позиция – тази, че това трябваше да се случи.

Наистина мисля, че беше крайно време поне един диктатор да свърши по този начин! И то не защото аз и тези като мен са кръвожадни любители на отнемането на човешки животи, просто е крайно време така наречените световни лидери да отговарят на елементарното човешко чувство за справедливост. Това чувство, с което всеки се ражда и се опитва да живее…

Защото е справедливо да бъде наказан човекът, който облечен като Кръстника – с дълго палто и мека шапка, пред ошашавения си от страх народ демонстративно стреляше с току-що подарената му пушка, за да покаже, че всичко е ръцете му и с едно мръдване на пръста може да прати на оня свят всеки. И го е правил.

В крайна сметка не ме интересува чие производство са химическите вещества, с които един диктатор изби стотици и стотици – справедливо е човекът, който е заповядал това, да получи наказание. Това е справедливост по законите на диктатора! Напротив – лицемерно е след обесването на Саддам да тръгне мощна кампания за отмяна на смъртното наказание в целия свят. Лицемерно е, защото няма да има необходимост от смъртно наказание тогава, когато няма да има диктатори, които за секунда могат да решат унищожението на човешки животи…

Лицемерни са такива кампании, защото са безрезултатни, а в същото време от нея обикновено печелят няколко десетки политици и нуждаещи се от реклама холивудски, пък и не само холивудски, артисти и режисьори. Печелят всеки по свой си начин…

Великият режисьор Майкъл Мур, например, който умира да ходи като последния битник с протрити дънки, в същото време не пропуска да материализира пацифизма в банковите си сметки… Светът няма нужда от лицемерен пацифизъм, зад който определени негови водачи трупат пачки върху гърба на обикновените хора, искащи наистина да няма насилие и войни.

Нещо повече, именно тези хора имат нужда от справедливост, не от лицемерие – а справедливостта е простичко нещо. Справедливостта е злодеят да бъде наказван, защото ми писна лошите да намират земния си край на деведесет и няколко години в топлото си легло. Както го направи Пиночет… Време беше поне един колега диктатор да свърши и по друг начин…