В представите на повечето от нас Велико Търново е Старата столица на България, Царевец, Самоводската чаршия, Къщата с маймунката, надвисналите постройки над Янтра и прекрасните гледки към архитектурните пейзажи на старопрестолния град. Като цяло нещо познато. Ще излъжем обаче ако не си признаем, че всеки път, когато имаме възможност да минем през града, не намираме ново усещане и нова картина пред себе си.
През първите три месеца на годината малко над 25 000 души са посетили музеите и другите подобни забележителности на града, показват данните на туристическия информационен център. Повечето от тези посещения са на Царевец, разбира се. 9000 души са били там само по Великден.
На всеки, който няколко пъти е обикалял сам из Царевец, горещо препоръчвам да си вземе екскурзовод. (билет за вход – 6 лв., беседата на екскурзовода – 10 лв.). Уверявам ви, че едно е да обикаляш из камъните с къде по-малко, къде повече познания по историята на мястото, съвсем друго е да те води някой, който със сигурност знае какво говори. Можете също да разчитате, че ще направи разлика между истина и легенда, без да се опитва да ви хвърля прах в очите с „факти” с неясен статут.
Такъв е случат например с така наречената Балдуинова кула. Една от легендите ни връща към 1205 година, когато цар Калоян разгромява рицарите кръстоносци и пленява техния император Балдуин Фландърски. Довежда го като пленник тук и той умира от тежките си рани. Има и по-романтичен вариант на тази легенда – как българската царица се влюбва в благородника, написва му тайно писмо с предложение да избягат, на което Балдуин не отговаря. Уязвена от този мълчалив отговор, тя прави интрига – казва на цар Калоян, че Балдуин иска да избяга заедно с нея, да я отведе в Константинопол. Ядосан, царят затваря Балдуин в източната кула, убива го и хвърля трупа му в река Янтра.
Всички знаем, че Царевец носи повече емоция, отколкото история вечер, когато се стъмни и особено когато имаме възможност да гледаме „Звук и светлина”. Може на някой шоуто да му изглежда вече малко старомодно (създаден е през 1985 г. по случай 800-годишнината от обявяването на Търново за столица на Втората българска държава. Режисьор е Въло Радев, проектът и електрониката са възложени на чешки специалисти) на фона на цялата модерност на 21-ия век, но все още топли душата. То може да се поръча срещу заплащане в общинската агенция по туризъм "Царевград Търнов”. Обикновено излъчването е повече от 200 пъти годишно. Най-добрата гледна точка представя новоизградената наблюдателна площадка върху покрива на Регионалния исторически музей. Тя има 50 места на открито и толкова на закрито. При хладно време звукът и гледката може да бъдат подкрепени с чаша червено вино. Удоволствието за група до 33 души струва 800 лева.
На здрачаване от тази тераса имаш усещането, че ако протегнеш лявата си ръка, ще докоснеш Трапезица.
Между Царевец и Трапезица се намира наричаният през средновековието Новий град (днес Асенов). За много от нас това е всъщност най-живописният квартал на Велико Търново, разходката из който те кара да се замислиш в кой век всъщност се намираш.
Тук са и редица култови паметници като църквата „Свети 40 мъченици”, където са погребани ред царски особи, сред които Иван Асен II, Калоян и други.
След тази древна разходка желанието да обядваме или вечеряме отново може да ни върне на Самоводската чаршия, освен ако вече не сме поели по други старопрестолни улици. Някои от заведенията в сърцето на старопрестлония град имат голямата амбиция да предложат атмосфера и храна в стила „севастократорско гурме”. Следва отново мързелив преход по Самоводската чаршия в едната или в другата посока.
Човек винаги намира какво да гледа и даже да си купи на тази улица. Там можете да срещнете Нина Нешева, която е извадила пред магазина си грънци. Това е графитокерамика, която се нарича царска, защото е била работена само за нуждите на двореца, обяснява тя и подхвърля, че преди няколко години са били открити и работилниците, в които са се правели съдовете за двореца.
В купичка до новите грънци се събрани парченца от тази керамика, намерена при археологически разкопки. Старата изработка, естествено, е по-грубовата, по-масивна. Според Нина по-тънките съдове дават по-добър звук, когато ги докосваш с някакъв предмет. Един пеещ съд значи добре свършена работа, категорична е тя.
След още няколко подобни срещи и обходни стръмни улици, гостите на Велико Търново могат да се отдадат на най-модерната атракция в града – поглед отгоре с 4-местен хеликоптер. 20 минути от това удоволствие струват 200 лева.
Актуалните фестове, какво да правите в града, къде да отседнете, карта на града и каквото друго се сетите – можете да получите и научите в местния туристически информационен център.
