По последни данни дълговете на болниците в България са около 350 милиона лева. В началото на февруари доставчици на медицински консумативи, апаратура и лабораторна техника алармираха, че лечебните заведения им дължат около 100 милиона лева. Същевременно от началото на година НЗОК превежда парите на болниците с почти два месеца закъснение и то само 60% от сумите. Мениджъри на лечебни заведения теглят кредити, за да могат да купуват медицински консумативи и да плащат сметките си. В южната ни съседка Гърция, доставчиците на лекарства и консумативи вече отказват да снабдяват държавните болници заради натрупаните дългове.
Болниците в България винаги са трупали дългове. Преди кризата тази тенденция се обясняваше с недофинансираните клинични пътеки. Мениджърите на лечебните заведения обясняваха как нямат избор и за да могат да плащат на лекарите и да лекуват пациентите си, трябва да надвишават разходите. В края на всяка година, обаче се намираше начин и по-голямата част от тези дългове се погасяваха от държавата. По този начин управляващите компенсираха ниското заплащане на клиничните пътеки, но така и не ги остойностяваха реално. В края на миналата година, освен че дълговете на болниците не бяха погасени, здравната каса започна системно да бави парите с по 2 месеца и да превежда само част от тях. Паралелно с това започнаха и проверки на работата на лекарите, а за най-големия проблем - реалното остойностяване на клиничните пътеки продължава да се говори в бъдеще време. Директорът на болницата в Поморие доктор Цветомир Цветков обяснява, че към този момент най-много се страхува доставчиците на лекарства да не спрат да работят с него заради забавянето в плащанията.
Цветомир Цветков: „Това е част от основната дейност, с която ние се занимаваме - болничната помощ, която не може да бъде извършена без съответното медикаментозно лечение. Медикаментозното лечение в една болница е значително перо от плащанията по извършването на въпросните клинични пътеки. За да можем да продължим да извършваме тази дейност, ние трябва да имаме набор от необходими медикаменти, с които да си лекуваме пациентите".
Директорът на НЗОК Жени Начева обясни пред Дарик, че тези забавяния в плащанията на болниците ще продължат най-рано до средата на годината.
Жени Начева: „Тези тенденции ще са ясни не по-рано от средата на финансовата година, но има какво да се направи преди да се възстанови нормалната ритмичност на плащанията по отношение на проверките и контрола, който упражняваме върху лечебните заведения".
Какви са основните причини здравната каса да бави парите на лечебните заведения?
Жени Начева: „Причините са, че приключихме миналата година с дефицит в приходната част, поради което един месец не се разплати и имаме забавяне с един месец на дейност. Освен това в началото на годината имаше проблеми в периодичността и събираемостта на приходите от здравноосигурителни вноски, но постепенно тези тенденции разчитаме, че ще се преодоляват".
Въпреки че НАП отчете ръст на събираемостта на здравните вноски, мениджърите на болниците ще трябва до средата на годината да работят в условия на непрекъснати проверки и забавяне на парите. По данни на Министерството на здравеопазването болниците точат около 400 милиона лева годишно от здравната каса. Затова и започнаха проверките на болниците и то не от една, а от две институции- дирекция за контрол към НЗОК и агенция „Медицински одит" към здравно министерство. По думите на Жени Начева проверките на касата са спестили около 5% от всички плащания на болниците през януари, което прави около 4 милиона и половина. Ако обаче сравним с цифрите на здравно министерство, то месечно болниците източват много повече - или около 33 милиона. Въпросът дали цифрите лъжат или институциите не могат да контролират работата на лекарите - остава отворен. Същевременно държавата дава бюджет от 1,120 милиона лева на новосъздадената агенция „Медицински одит". За сметка на това, за да се спестят още пари от и без друго недофинансираната здравна система на среща между големи болници и здравната каса им е било препоръчано да свият разходите си с 10 до 15%.
Жени Начева: „Плана, към който апелираме, е за свиване на административните разходи на лечебните заведения за болнична помощ, които могат да доведат до освобождаване на допълнителни средства за заплати. Административни в смисъл разходи за консумативи, за апаратура, за ремонти, за доставки".
Мениджърите на болниците също се притесняват от лихвите, които трябва да плащат на доставчици на лекарства заради забавянето на парите, които им превежда касата.
Цветомир Цветков: „Те са в правото си да поискат, защото това е залегнало в договора за доставка - че при неплащане ние дължим лихви по забавените плащания".
Касата може ли да ви възстанови тези лихви?
Цветомир Цветков: „Касата би трябвало да може да възстанови тези лихви, макар че в рамковия договор няма залегнала кауза, в която някой да предполага, че касата ще забави плащания, а ние бихме могли да си търсим тези плащания по съдебен път със съответните лихви за периода".
Някои болници дори прибягват до теглене на кредити, за да продължат приема на пациенти. Затова здравната каса е изпратила писма до банките, в които препоръчва да не се начисляват лихви върху кредитите.
Жени Начева: „Наистина сме писали писма до банките, с които районните каси по точно имат договор, там, където са сметките на изпълнителите на медицинска помощ, да се обсъждат с всеки един от изпълнителите в схемите на изплащане на кредити".
ВМА е едно от лечебните заведения, които се сочат за държавна болница с най-много дългове. Само за година оттам преминават амбулаторно половин милион пациенти, от които само 16% са от контингента на армията. През тази година освен забавянето на плащанията от страна на здравната каса, основният бюджет на болницата - този от военното министерство, е намален с около 45%, разказва ген Стоян Тонев - директор на лечебното заведение.
Тези пари за какво са - за мисиите на военните лекари, за лекарства или за всичко?
Ген Стоян Тонев: „Те са за всичко. Разбира се, Министерството на отбраната се отнася с разбиране към нашите задължения, но не винаги има възможност намалението на общия бюджет на Министерството на отбраната, да бъде адекватно към нашите искания. По-важното е и друго, че ние реално не можем да върнем нито един пациент, тъй като ние сме една от малките болници в България, които са последна инстанция. Как да върнеш пациент, който няма къде другаде да бъде лекуван освен при нас".
Всеки месец генерал Тонев сключва споразумение с доставчиците за разсрочване на задълженията, но и тях признава, че не може да ги изпълни на 100%.
И докато директори на лечебни заведения теглят кредити, за да продължат да лекуват и търсят всякакви варианти за споразумения с доставчиците, за да не спрат да ги снабдяват с лекарства, от здравната каса отново им отговарят, че за февруари ще получат едва 60% от заработените пари. Ако докажат, че не са злоупотребили пък ще получат цялата сума през май. А министерство на финансите, което се зае преди 5 месеца да остойностява клиничните пътеки все още не иска да обяви резултатите, може би защото това ще му струва скъпо.
