Ще залезе ли и Ал Кайда също така неизбежно и безславно, както предишни терористични групировки в света? Какво може да се очаква след смъртта на Бин Ладен? Коментар на британския военен експерт и дипломат Алън Джъд.
Има две възможни предположения. Първо: каквито и да бъдат краткосрочните последствия, убийството на Осама бин Ладен няма нито съществено да ускори, нито съществено да отложи залеза на Ал Кайда. Този залез така или иначе ще се случи. Второ: колкото и бавно или бързо Ал Кайда да върви към залез, това няма да се отрази съществено на глобалното равнище на терора. Ще трябва да се занимаваме с него. Но тази задача е разрешима.
Ал Кайда стартира като база данни...
В нея бяха имената на бойците-чужденци, убити в Афганистан през 1980-те години. Наименованието „Ал Кайда” се разпространява, едва след като ФБР му придава легален статус, докато разследва бомбените атентати от 1998 г. срещу посолствата на САЩ в Кения и Танзания.
Върхът на известността на терористичната мрежа настъпва, разбира се, на 11 септември 2001 и оттогава насам Ал Кайда е изгубила вследствие на смърт или плен 75 на сто от първоначалните си лидери и по всяка вероятност около 3500 бойци.
Въпреки всичко Ал Кайда беше много успешна, превръщайки се в глобален бунтовнически конгломерат. Тя се обърна към младите и разочарованите, ефективно използвайки съвременните комуникационни средства. „Медийната война през този век е един от най-мощните методи”, бе писал лидерът на терористите Бин Ладен.
През последните години обаче Западът стана по-твърд и има признаци, че привлекателността на марката „Ал Кайда” започва да вехне. Мрежата не изигра никаква съществена роля при протестите в Близкия изток тази година, атаките й станаха по-редки, а някогашните резервоари за набиране на нови бойци - Ирак и Афганистан - изгубиха енергия.
Терористичните групировки имат естествено ограничен жизнен цикъл
Най-общо жизненият цикъл на терористичните групировки е с времетраене от около 8 години, почти винаги завършващи с провал в опита на групировките да постигнат целите си и те рухват вследствие на вътрешен разпад, вътрешни междуособици, репресии и загуба на популярност. По-дълготрайно съществуващите организации като Ал Кайда се задържат благодарение на националистически, териториални каузи или придобиват характерните черти на социални движения.
Последните обикновено живеят между 25 и 40 години, остарявайки заедно с основателите си. Смяната на поколенията протича с трудности, модите се менят и така те се разцепват и разфокусират. Ал Кайда е на път да извърви точно този път и има индикатори, че вече са налице идеологическа дифузност, празнословна риторика и неясни приоритети, които могат да доведат до нарастване на изолацията в международен аспект. Ал Кайда ще продължи да провежда атаки в Йемен, а смъртта на Бин Ладен може да предизвика взрив на насилието, но той няма да е нещо повече от кратък проблясък в низходящата крива.
Виртуален тероризъм?
Американският писател Марк Сейджман писа убедително за „Джихад без лидери” - за процеса, в чийто ход малки самоинициативни групички стават терористи чрез интернет. Не е възможно да се преговаря с такива виртуални социални движения. Дори когато техни членове са арестувани, убити или просто обърнали гръб на движението, техните екстремистки сайтове и форуми остават, за да бъдат откривани от други. Нещо повече: благодарение на интернет технологиите на терора сега са достъпни за всички.
Следващата голяма кауза може и да не е религиозна. Еко-тероризмът би могъл да се превърне в естествена среда за екстремисткия темперамент. „Ти убиваш планетата, следователно аз те убивам, за да спася планетата!”.
Можем обаче да спим спокойно
Цифрите са на наша страна. Досега е имало само една терористична атака с хиляди жертви и около 19 със стотици жертви през последните 25 години, докато повечето терористични нападения взимат под 10 жертви.
2007 г. е кулминационната с 22 000 терористични удара, повечето от тях в Ирак. Сега тенденцията е към намаляване. Можем да направим сравнение с около двата милиона жертви на нещастни случаи годишно в света.
Ако тероризмът беше болест, Националният институт по клинично лечение не би вложил много пари в борбата срещу него. Но духът напусна бутилката и винаги ще ни преследва, макар и да се случва с някого другиго, някъде другаде. Трябва винаги да го надделяваме, без да изпускаме от внимание политическите и социалните фактори, които го пораждат и задвижват.
