Задава ли се нова война в Близкия изток?
Задава ли се нова война в Близкия изток? / netinfo

Дейвид Маковски, в. "Вашингтон Пост"

Силно критичният междинен доклад, публикуван тази седмица от израелски експерти, които направиха преглед на решенията, довели до войната с Хизбула миналото лято, може да нанесе тежък удар на израелския премиер Ехуд Олмерт. Оставката му искат дори представители на собствената му партия. По-важното обаче е, че причините за миналогодишната война все още са налице и могат да предизвикат нова криза.

Първият голям проблем е, че не се прилагат резолюциите на ООН. Израел прибягна към военни действия миналия юли до голяма степен защото Обединените нации и международната общност не направиха нищо за изпълнение на Резолюция 1559 (от 2004 г.) и Резолюция 1680 (приета през 2006) на Съвета за сигурност на ООН, по силата на които Хизбула трябваше да се разоръжи и разпусне.

Израел беше оставен да се оправя сам, след като бойци на Хизбула преминаха демаркационната линия на ООН, убиха трима войници и плениха други двама, които още не са освободени.

След края на войната беше приета Резолюция 1701 на Съвета за сигурност, която доведе до разполагане на хилядни мироопазващи сили на ООН в Южен Ливан. Присъствието на тези сили ограничи действията на Хизбула, макар че силите на ООН не са правили опити за разоръжаване на бойците на организацията. Въпреки това не е изпълнена една от основните точки в резолюцията - международно ембарго над доставките на оръжия в Ливан. Неотдавна Съветът за сигурност изрази тревога, че резолюцията не се прилага напълно. Има много съобщения за контрабанда на оръжия от Сирия в Ливан. Израелски представители казват, че Хизбула крие 220-милиметрови ракети "Касам" сирийско производство точно до границата на зоната, където се простира юрисдикцията на мироопазващите сили и тези ракети могат да достигнат Северен Израел. В Израел и Ливан открито се говори, че е възможно конфликтът да се поднови през лятото.

Още два фактора наливат масло в огъня. Първо, Сирия заговорничи с Хизбула, за да дестабилизира ливанското правителство, страхувайки се, че Бейрут ще преследва докрай убийците на обичания от всички бивш министър-председател Рафик Харири, загинал при бомбен атентат през февруари 2005 г.

Второ, също както в навечерието на войната през 1967 г., американски и израелски представители казват, че Москва отново внушава на Дамаск, че Израел планира да нанесе удар на Сирия. Според израелски военни придвижванията на сирийски войски се дължат на съветите на Русия. Притеснен от опасността подобни действия да преминат от отбранителни в нападателни, Олмерт предприе необичайния ход да декларира през миналия месец, че Израел не иска война със Сирия. Но вероятността за погрешни сметки остава голяма. Според Сирия за Израел войната е начин да си възвърне възпиращата сила, отслабена миналото лято, а според Израел Сирия гледа на отношенията си с Иран и Хизбула като на печеливша комбинация.

За капак на всичко, Хамас се отнася към спирането на огъня в ивицата Газа като наблюдател, а не като фактор, който трябва да го прилага. Организацията не си мръдна пръста, за да спре изстрелването срещу Южен Израел на повече от хиляда ракети "Касам" от ивицата Газа, от която Израел се оттегли през 2005 г. Преди десетина дни Хамас публично пое отговорност за някои от тези нападения. Прекратяването на огъня не бе конкретно формулирано, така че израелците и палестинците не поеха никакви задължения. Струва си да се припомни, че провокативната атака на Хизбула миналото лято беше извършена в знак на солидарност - организацията отвлече двама израелски войници, след като Хамас похити ефрейтора от израелската армия Гилад Шалит миналия юни.

Предвид всички тези проблеми, към които се прибавят нестабилната позиция на Олмерт и настояването на Арабската лига след срещата й през март в Рияд, че няма алтернатива на мирния й план, едва ли може да се очаква, че американският държавен секретар Кондълиза Райс ще успее да договори "политически хоризонт" - с други думи да изнамери принципи за уреждане на израелско-палестинския конфликт - преди израелската политическа ситуация да се стабилизира и палестинското "правителство на единството" да поведе по-умерена политика.

В тази ситуация САЩ не бива да са пасивни. Райс трябва да оглави международна коалиция, която да предоврати многобройните надвиснали арабско-израелски кризи. Международната общност може и трябва да се съгласи да продължи започнатото с Резолюция 1701 на ООН и да приеме нова за разполагане на мироопазващи сили на организацията по сирийско-ливанската граница. Предовратяването на нова вълна от насилие може да приближи "политическия хоризонт" на Райс, след като приключи кризата в израелското управление. /БТА/

Коментар