За войводите от “Враждебна”
За войводите от “Враждебна” / netinfo

Тя била със забрадка. Той – пиян. Тя искала да си купи чай. От кварталното кафене. Да влезе ли обаче, или да не влезе – вътре има голяма мъжка компания. Подминава. Той я наблюдава през прозореца - вижда, че си тръгва , за малко да я изпусне. Изскача навън, вкопчва се в забрадката й и започва да я дърпа: “Мръсна туркиня! Махай се от България! Аз съм Капитан Петко Войвода! Ще ви избием всичките!”

Историята се разиграва в квартал “Враждебна”. Защо ли е бил наречен точно така този квартал, един Господ знае. Но му отива. Чак е чудно, че само един български квартал носи такова име. Защото това е просто поредната история за враждуване със забрадките. Искахме да свалим шамиите и на момичетата от математическата гимназия в Смолян. Не успяхме – те сега пак си носят забрадките, но някъде извън училище. Така се случи по- късно и с други две девойки от смолянско село – все още си ходят забрадени, но не ходят на училище. Не са станали по-малко мюсюлманки, но със сигурност са станали по-враждебни към “правата” българска вяра. Така ще се случва и с още мюсюлмански момичета – ще ги дърпаме за забрадките, ще им казваме, че са чужди, ще се кефим, че те са “мръсни туркини”, а ние за разлика от тях ще сме си и чисти, и българи. И няма причина Капитан Петко войвода да престане да се вихри, щом му припява и държавата. “Вън религиозните символи от училище!” – чухме го преди месеци и от просветното министерство, и от комисията, която трябва да защитава дискриминираните. Само че досега нито се чу, нито се видя ученик да е бил натирен от училище, защото е с кръстче на врата, например. Значи кръстчето е добро, а забрадката лоша.

Спокойно, не съм забравила, че официалната религия в България е християнската. Но пък да подсетим и “войводите”, че конституцията ни дава право на всеки да изповядва каквато си ще религия. И никъде в нея няма и намек, че кръстчето е по-добрият религиозен аксесоар от забрадката. Но щом държавата намеква това, защо да се сърдим на Капитан Петко войвода от “Враждебна”.Бил се бил напил, държал се грубо. А може и по- елегантно. Не да крещим “мръсни турци, ще ви избием всичките”, а просто да им свалим любезно забрадката от главата, та белким се просветлят мислите под нея. И да не ни е грижа каква рана ще отворим, да не ни е грижа колко ще боли и дали от тази болка няма да се роди вражда. Враждата, от която всъщност ни е страх и заради която забрадката ни боде в очите.

Та така в нашата “Враждебна”, квартала на “войводите” – враждата май няма какво друго да роди, освен вражда. И тогава страхът на “правоверните” няма да е вече безпочвен, защото ще сме наторили добре почвата.

Слава богу все пак, че с или без забрадки и кръстчета, но и в този момент, както е било винаги, българи и турци си пият някъде заедно чая в кварталното кафене. Далеч от “Враждебна” и близо един до друг.

Последвайте ни

Коментар