Лично ще се обърна към общо три групи – полицаи, така наречените футболни фенове и протестиращи. Като умишлено не поставям запалянковците в графата протестиращи, защото нито имат за какво да протестират, нито пък е толкова сигурно, че са просто футболни фенове.
И така, здравейте, драги милиционери. Надявам се, че това обръщение не ви обижда, но вчера за пореден път си пролича, че вицовете, свързани с вас, не са съвсем измислица, а доста от тях се базират на самата истината. Може би във ваша защита ще кажете, че във вчерашния ден вие сте били предизвикани да започнете да размахвате палки, да чупите глави, да мятате хора във витрините на магазини. И предполагам, че ще се съглася с вас. Но какво ще кажете във ваша защита за всички други хора, които вместо да останат мирно на протеста, излезли на отрицателни температури, искащи да защитят правата си като граждани на нашата страна, накрая се озоваха в спешното отделение без всякаква вина. Какво ще кажете на бащата, който срещнах в болница, с разбито чело от ваша палка? Може би е бил виновен, да, виновен, че като баща се е опитал да защити сина си. Сега на вас ви казвам довиждане, защото едва ли си заслужава да отделя повече време.
И така, здравейте, драги футболни фенове. Вчера сутринта водих спор с колега, че вие не сте хора, които ще предизвикате проблеми, а сте излезли на улицата да защитите правата на хората. Казах също така, че ненужно ви се лепва етикетът „побойници". Казах го, защото съм една от вас. За пореден път обаче доказахте, че обобщенията май не са нещо лошо или неправилно. Доказахте ми го и когато заварих двама от вас с разбити глави, пристигащи в спешното отделение за поредния шев на кухите им глави. Може би сега ви обидих, ами да, но не си връщам думите назад. Вчера същите тези двама вместо да кажат, кой е виновен за случилото се, щяха да отведат и самата мен в кабинета за някой и друг шев. И все пак, не в това е проблемът. Има нещо много по-важно. Истината е, че във вчерашния ден вие успяхте да опропастите борбата на хиляди хора. Хора, защитаващите техните деца; хора, защитаващи правото им на нормали условия за работа; хора, искащи справедливост за смъртта на техен приятел. Вие, драги ми тъй наречени фенове, се подиграхте на всички тях. Дали са ви платили, за да го направите или просто сте такива, няма голяма разлика. И в двата случая сте хора с липса на каквото и да е достойнство, справедливост, и най-лошото – липса на душа. Може би и затова не мога да ви се сърдя, а чисто и просто ви съжалявам.
А сега казвам здравейте и на най-важните хора, протестиращите. Може би и самата аз мога да се причисля към тази група. Всъщност не, излъгах. Вече нямам вярата, която ще ме изведе на площада да искам промяна. Когато бях малка родителите ми всеки път ме водеха на митингите. Спомням си, че след един от поредните протести, се прибирахме с техни приятели, които ме попитаха от кой отбор съм. Тогава аз се замислих, но бързо дадох своя отговор: „СДС". Днес вече нямам готов отговор. Може би и затова съвсем чистосърдечно ви завиждам, че у вас все още я има тази наивна детска вяра. Завиждам ви, защото и аз искам да вярвам. Затова на вас, драги ми протестиращи, мога само да ви кажа, продължавайте да вярвате, а дано някой ден и аз мога да кажа същото за себе си.
