Гаро Шадиян е трето поколение часовникар. Докато ме посреща в ателието си на столичната улица „Раковски” разказва, че с часовниците го свързва влечението към техниката. „Наследствено е” - все пак отбелязва лаконично той, докато започваме разговора в приказният свят на часовниците. Вътре е уютно, цари творчески хаос, ритъмът на времето тиктака от всички стени, а песента, камбаните и гонговете на различните часовници те пренасят сякаш в друго време. Нищо, че тъкмо времето е единственото мерило в това ателие.
„Човек постоянно трябва да се усъвършенства - постоянно излизат нови и нови модели и технологии, така че трябва постоянно да сме в крак с модните тенденции и технологиите”, обяснява часовникарят.
Мобилният телефон не може да измести часовника
Категоричен е, че по принцип мобилният телефон не може да измести часовника, защото, за да стигнеш до мобилния телефон трябва да си бръкнеш в джоба или в чантата си, докато часовникът ти е на ръката. „Може би много хора ползват телефона си за часовник, тогава когато нямат възможност да си купят часовник”, казва Гаро Шадиян.
Въпреки, че не връща клиенти и ремонтира всякакви часовници потомственият майстор отбелязва, че поначало се занимава с реставрация на стари и старинни часовници. За това е нужно особено майсторство и прецизност, защото не е лесно да вдъхнеш душа на нещо старо, чието време е отминало отдавна. Отделно прави реставрация и ремонт на кулни и фасадни часовници.
Да върнеш обратно ритъма на тиктакащите машинки
Питам Гаро Шадиян колко е трудно да се върне ритъма и външния вид на един стар часовник, а той признава, че по-лесно е човек да се справи с ритъма. „Зависи от часовника - има старинни часовници, при които се налага да правим наново липсващите им части на ръка или с машини - било лостове, било колелета. Докато външният вид малко по-трудно се добива особено при металните часовници. Тези, които се дървени, при тях е по-лесно - има реставратори, с които работим в комбина”, разказва майсторът, който връща живота на тиктакащите машинки.
Връщал е обратно във времето много стари часовници. „Има такива, които са били едни от първите часовници - с дървени части. От 1890-1900 г. - това са антики”, казва той.
Има хора, които му носят за ремонт актуалните преди промените стенни часовници с кукувички. „Носят ми и по-елегантните, които са немските - те са и по-високо качество. Някои хора търсят да закупят такъв часовник, но трудно се намира”, казва часовникарят и допълва, че часовниците с кукувичка са повече радост за децата.
За хода на времето и колко дълга може да бъде една минута
Гаро Шадиян не може да прецени дали времето тече по-различно за човек, чието призвание е да бъде часовникар. „Просто при мен времето си тече бързо, защото постоянно имам с какво да се занимавам. Даже на моменти не ми стига”, признава той. Прави обаче впечатление спокойствието, с което подхожда към работата си – нужно условие за тази особена деликатна професия и използваните при нея фини детайли. Личи, че приема професията си като призвание, в което опитът си казва думата – все пак е започнал със занаята от 10-годишен.
„Каквото и да мисля за времето, то си тече нормално. Това, че на някой му се струва, че тече по-бързо или по-бавно, то е в зависимост от това дали е зает с нещо или не. Когато човек е зает с нещо времето му тече по-бързо”, разсъждава часовникарят часове преди новата 2013-та година.
Признава, че започва новата година с много позитивни нагласи. „Всеки знае, че нещо ново като дойде се надява да е по-хубаво от старото. Миналата година за мен не беше много добра, понеже беше и високосна, така че се надявам 2013-та да бъде по-добра”, казва Гаро Шадиян.
Питам го колко разтегливо понятие може да бъде една минута. „Една минута е много дълго време, когато чакаш нещо с нетърпение. Когато си заложил на нещо и бързо чакаш да дойде - едната минута ти се струва като часове. Зависимост от нагласата”, казва той.
Клиентите - от млади колекционери до верните на механичните часовници
Клиентелата в ателието е разнообразна - от младите хора, които събират антики, през 40-50-годишните, които ползват стари часовници и стигнеш до пенсионерите, които ползват предимно часовници с ръчно навиване. „Много често се срещат тези хора - те са традиционалисти”, казва майсторът по адрес на любителите на механичните часовници. Той допълва, че на теория кварцовите са по-добри от механичните, защото първо не се износват, второ - нямат напрежение в самата система, търпят удари, а и работят идеално точно. Докато при механичните идеално работели само тези, които са от най-висок клас. „Другите си дават разлики от минус до плюс 30 секунди на денонощие в най-добрия случай”, казва още Гаро Шадиян.
„Има такива, които са направени като бижута - предимно джобни и ръчни. Освен че са антики, те са и много красиви, с емайли, с рисунки по тях”, допълва майсторът, когато говорим за красотата на един часовник.
Модерно било да се слагат часовници по фасади и кули
Майсторът произвежда и нови фасадни и кулни часовници. В продължение на няколко години е направил около 40 часовника в различни градове - в Пловдив, София, Балчик, Кайнарджа, Роман, Троян, Врабево. „Във Врачеш на стара кула сложихме часовник, във Винище един строител направи специално кула, за да се постави часовник”, разказва майсторът, който допълва, че е станало модерно да се правят часовници по фасади или кули.
Дали обаче сънува тиктакането на часовниците след като по цял ден е обкръжен от стотици такива - дали сънува цъкането и шума от фините стрелки, от махалата?!? С усмивка признава, че въобще не обръща внимание на този шум. „Просто съм го изолирал, чувам само камбаните и звука на гонговете”, допълва Гаро Шадиян. Показва ми как един красив голям часовник, в който може да бъде снимана приказката „Вълкът и седемте козлета”, отброява времето на всеки 15 минути. Завладяващ звук, който не може да бъде описан, а трябва да се чуе. Оставил часовникът в ателието, след като съседите му трудно понесли специфичните мелодии на красивата вещ, отмерваща часовете.
Гаро Шадиян вече е предал занаята си във фамилията. Има син, който от 10-годишен е започнал да навлиза в тънкостите на занаята. „Още беше ученик, когато идваше да се учи - сега си има самостоятелен бизнес. Снаха ми също се занимава с часовници, имам и внук на 5 години - чакам да порасне малко”, казва с усмивка майсторът.
Пожелава на всички през 2013 г. да им се случи онова, което си пожелаят и да бъдат щастливи! „А времето си тече и никой не може да му повлияе…”, казва на изпроводяк човекът, който от години опознава душите на часовниците и знае как да ги лекува.
