Welcome to the hotel Korintia!
Welcome to the hotel Korintia! / netinfo
Никога не съм вярвала, че толкова скоро след членството на страната ни в Европейския съюз ще ми се наложи да попитам: „Извинявайте, къде точно съм попаднала?”

На 17 януари по средата на дебатите в Европарламента, който обсъждаше специална резолюция по СПИН-процеса в Либия, на трибуната застана уважаемият еврокомисар по транспорта Жак Баро и препоръча любезно на колегите си да не пречат с „импровизирани ходове на разговорите между Европейската общност и Джамахирията”. Мосю Баро, не солово, разбира се, а със санкцията на своя шеф Жозе Мануел Барозу размаха пръст на евродепутатите, като им съобщи, че става въпрос за „много деликатно досие, което изисква дискретност от страна на ЕС”.

И тъй като французите са възпитани и деликатни хора, най-вероятно еврокомисарят Баро се е почувствал неудобно от острите думи на един нов-новеничък гражданин на общността – евродепутатът ни Евгени Кирилов. От същата тази трибуна господин Кирилов, който вече се е наслушал и наситил на клишираните съчувствени фрази, с които ЕС ни залива, каза, че в случай на липса на положително развитие на СПИН-процеса общността трябва да преразгледа политиката си спрямо Либия. „В противен случай рискуваме пак да започнат приказки, че когато замирише на петрол и газ, някои правителства са склонни да забравят за правата на човека”, допълни българският евродепутат.

Бедни ми, бедни, господин Кирилов, около мосю Баро мирише толкова силно на петрол и газ, че чак става неудобно! От няколко дни медиите информират, че Триполи иска да закупи между 13 и 18 изтребителя от Франция, а в различните икономически доклади либийският петрол често пъти е определян като „един от най-добрите и най-евтините в света”, което автоматически го превръща в силен магнит за интересите на енергийно зависима Европа.

Двуличието на така наречената международна общност по СПИН-делото в Триполи вече става твърде очевидно. На червените килимчета в Брюксел висши европейски бюрократи четат прочувствени декларации за солидарност, докато в либийската столица, в хотел „Коринтия” се случва нещо съвсем различно.

В „Коринтия”, който е най-скъпият хотел в либийската столица, се помещава дипломатическото представителство на САЩ и на безбройните американски и европейски компании, които въртят петролен бизнес с либийския режим. Същият режим, междувпрочем, държи за заложници 5 българки само на няколко километра от величествената сграда тип небостъргач – в затвора „Джудейда”, който се намира накрая на града.

В „Коринтия” не се говори на арабски, там добре облечени американски и европейски граждани на родния си език правят бизнес за много пари, петролни пари. И няма никакво значение дали американският държавен секретар Кондолиза Райс ще благоволи някой ден да кацне в Триполи и да се срещне с либийския лидер Мумар Кадафи. И така бизнесът с Джамахирията си върви изключително добре.

А ЕС още през 2004 година направи своя избор, като вдигна оръжейното ембарго срещу Либия. Оказва се, че в полунощ на 31 декември 2006 година под маслено зелените лъчи на светлинното шоу в центъра на София, страната ни е влязла не в европейската общност, а в хотел „Коринтия”. А там, в лоби-бара „свобода за българските медици” не сервират!

Последвайте ни

Коментар