Един облак броди из Европа - облакът от вулкана. Досущ като един призрак, който бродеше в началото на миналия век и още стряска мнозина. А неговият братовчед след около век пак ни изправя на нокти. Но само ако искаме да преодолеем разстоянията в пространството по-бързо. Да признаем, че неговата мощ е доста по-скромна от могъществото на събрата му от 19-ти век. Чак революции и кървища няма да донесе, нали така?
Как се намери този ми ти вулкан точно в Исландия и то така да изригне, че да обърка самолетите в цяла Европа? Не ни стигаха разправиите около кризата, Лисабонския договор и какво ли още не, че сега и природата тръгна срещу европейската идея... Щото, нали си знаем, свободното пространство и движението в него са нещо като крайъгълен камък на обединена Европа. (Пардон за клишето).
И какви ми ти ги върши сега този облак? Кара ни да стоим по летищата. Сиреч, закотвя ни. Пречи, видите ли, на свободното движение, тоест на крайъгълния европейски камък. Е, само забавя нещата - има си и наземен транспорт, обаче... Пак си е пречка. Не му върви на горкия Европейски съюз в последно време. На, за наше утешение, този път не ние, новите, сме пръта в колелата. А едни, дето даже и не са вътре и пустата им природа. Бе, да го кажем направо, виновен е Господ, който не знае къде и какви природни феномени слага и кога ги задейства.
Та, тук се сещам за често изговаряната фраза "Пепел ти на езика". И си мисля, че природата си ни чу и ни я прати в изобилие...Та да не мрънкаме много - все нещо получаваме. В случая - купища пепел!
Авторът е блогър в Log.bg
Още материали от същия автор четете на apiskova.log.bg
