Дали тайни на дипломацията се разкриват чрез соса или цвета на отлежалото вино? Японски журналист разбулва кухнята на висшата дипломация, където изкуството на храненето създава или руши приятелства между народите.
Куртоазията е отражение на дипломацията. Японците пренебрегват значението на добрите маниери, изкуството на трапезата и приемите в света на дипломацията, обяснява 60-годишният Мегуми Нишикава, коментатор на всекидневника "Майничи".
"Когато отразявах Елисейския дворец, начинът, по-който се организираше и протичаше един прием бе нещо много важно. Подробности за това никога не се разказват. Това е нещо тайно, на което не се обръща особено внимание, подчертава Нишикава, оглавявал парижкото бюро на "Майничи" между 1986 и 1993 г.
След пребиваването си в Париж, през 1996 г. той написа бестселъра "Трапезата в Елисейския дворец", а неотдавна публикува втора книга - "Вино и дипломация", която търпи четвърто издание след появата си през февруари. С нея Нишикава разширява темата за Елисейския дворец, разкривайки менютата на Белия дом, Бъкингамския дворец и официалните банкети в Пекин.
Той посвещава две глави на японския императорски двор: "Японците не виждат политически елементи в поведението на императора и императрицата, но в действителност посещенията им в чужбина са политически", свидетелства авторът и допълва: "Дворцовата дипломация съществува".
Бившият довереник на президента Франсоа Митеран Жак Атали разказал как в края на вечеря, дадена от президента във френското посолство в Токио през април 1982 г., певецът Ги Беар успял да накара император Хирохито да запее "Сезонът на черешите" пред слисаните японски сановници.
"Изкуството на трапезата изразява културата на една страна, възприетите вкусове и обноски. Често гостите нямат време да се запознаят със страната и менюто се превръща в нейна витрина", отбелязва Нишикава.
И все пак дворецът Кантей (официалната резиденция на японския премиер) и Гаймушо (министерството на външните работи) старателно избягват да поднасят блюда от "истинската" японска кухня: няма "сашими" (или "сасими" - сурова риба) от страх гостите да не се отровят и затова предлагат единствено печени или варени продукти.
Всички си спомнят неразположението на Джордж Буш-баща на банкета, даден в негова чест през януари 1992 г. в Токио от премиера Киичи Миядзава. Президентът пребледня и в присъствието на 130 гости повърна върху домакина си.
Политическото послание никога не е далеч от покривката на масата. При последното му посещение в Белия дом през юни 2006 г. на Джуничиро Коидзуми бе сервирано прословутото говеждо от Кобе, от отгледано в Тексас животно, в момент, когато Вашингтон настояваше Токио да поднови вноса на американско говеждо месо, преустановен заради болестта "луда крава".
Кухнята на държавниците въплъщава дори характера на режима. В аристократична Япония императорската кухня е символ на приемственост, вкусът там никога не се променя. В демократичните Съединени щати често сменят готвача. Майстор-готвачът на Белия дом днес е жена от филипински произход, което е знак за времето, в което живеем, отбелязва Нишикава.
Не всичко на трапезата на принцове и президенти е безупречно. През юни 2005 г. например, на среща на високо равнище между южнокорейския президент Но Му-хен и японския премиер Джуничиро Коидзуми "отношенията започнаха сериозно да се влошават. Противно на обичая, южнокорейците наложиха задължителна вратовръзка, а след пресконференцията обявиха на японците, че ще има лека вечеря".
"Думата "лека" е важна - тя изразява хладната атмосфера, липсата на разговор, както и на вино, по време на вечерята, а Коидзуми беше голям любител на виното. Това беше обикновена работна вечеря", спомня си журналистът.
За разлика от нея той цитира прощалната вечеря на Жак Ширак с канцлера Герхард Шрьодер в Елисейския дворец на 14 октомври 2005 г.: "Красиво плато с морски дарове, с вино "Кортон-Шарлеман" реколта 1994 г. - наистина леко меню, което обаче говори за сърдечността и близостта между двамата държавници"./БТА/
Политическото послание никога не е далеч от покривката на масата. При последното му посещение в Белия дом през юни 2006 г. на Джуничиро Коидзуми бе сервирано прословутото говеждо от Кобе, от отгледано в Тексас животно, в момент, когато Вашингтон настояваше Токио да поднови вноса на американско говеждо месо, преустановен заради болестта "луда крава".
Кухнята на държавниците въплъщава дори характера на режима. В аристократична Япония императорската кухня е символ на приемственост, вкусът там никога не се променя. В демократичните Съединени щати често сменят готвача. Майстор-готвачът на Белия дом днес е жена от филипински произход, което е знак за времето, в което живеем, отбелязва Нишикава.
Не всичко на трапезата на принцове и президенти е безупречно. През юни 2005 г. например, на среща на високо равнище между южнокорейския президент Но Му-хен и японския премиер Джуничиро Коидзуми "отношенията започнаха сериозно да се влошават. Противно на обичая, южнокорейците наложиха задължителна вратовръзка, а след пресконференцията обявиха на японците, че ще има лека вечеря".
"Думата "лека" е важна - тя изразява хладната атмосфера, липсата на разговор, както и на вино, по време на вечерята, а Коидзуми беше голям любител на виното. Това беше обикновена работна вечеря", спомня си журналистът.
За разлика от нея той цитира прощалната вечеря на Жак Ширак с канцлера Герхард Шрьодер в Елисейския дворец на 14 октомври 2005 г.: "Красиво плато с морски дарове, с вино "Кортон-Шарлеман" реколта 1994 г. - наистина леко меню, което обаче говори за сърдечността и близостта между двамата държавници"./БТА/