Великобритания избра Брекзит – какво следва?
Великобритания избра Брекзит – какво следва? / ThinkStock/Getty Images

Въпреки вота на британците за Брекзит резултатът от допитването не е задължителен. Парламентът може да не се съобрази с него. От юридическа гледна точка референдумът е по-скоро консултативен, а не задължителен и какво ще стане по-нататък е политически, а не правен въпрос, отбелязва "Файненшъл таймс". Според юрист обаче е невъзможно парламентът да не се съобрази с решението на британците.

51,9% от тях гласуваха за излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз, а 48,1% се обявиха срещу това. Общо 17,4 млн. души са предпочели излизането от ЕС, за сметка на 16,1 млн., които са за оставането в общността. Категорично в подкрепа на „Брекзит" гласуваха Англия и Уелс, докато Лондон, Шотландия и Северна Ирландия подкрепиха оставането в Съюза.

Британците решиха: Великобритания напуска ЕС

Британският референдум не задейства автоматично излизането от ЕС и затова някои коментатори допуснаха, че депутатите може просто да решат да пренебрегнат или да забавят процеса. Но наистина ли могат да го направят? "От гледна точка на правната теория това е възможно. Но на практика е абсолютно невъзможно", каза Алън Ренуик, заместник-ръководител на катедрата по конституционно право в Юнивърсити колидж Лондон пред АП.

Чисто юридически, въпросът е описан в чл.50 от Лисабонския договор. Според него актът, чрез който страната членка ще реши дали да напусне ЕС, е въпрос на нейното вътрешно право - чрез референдум, решение на парламента и т.н. До момента Лондон не е съобщил точно под каква форма законодателният орган трябва да даде разрешение - чрез резолюция, декларация или др, пише dnevnik.bg, позовавайки се на "Файненшъл таймс".

Какво предвижда чл. 50 от Лисабонския договор

Пътят, който предстои, може да не е прост и ясен

Резултатът ще предизвика нова поредица от преговори с цел Великобритания и ЕС да намерят начин да разделят икономиките си, които са тясно свързани, откакто Обединеното кралство стана член на 1 януари 1973 г.

"Така както е формулиран член 50 от Договора за Европейския съюз, преговорите вероятно ще продължат поне две години, но е възможно да траят и по-дълго, стига всички останали 27 държави членки да са съгласни. Но часовникът ще започне да отброява оставащото време на Великобритания в ЕС, едва когато Обединеното кралство уведоми ЕС, че иска раздяла - а някои от лагера за излизане заявиха, че това няма да стане преди 2018 г. Въпреки това ЕС може и да не се съгласи с варианта за отложено излизане", обясняват Даника Кирка и Франк Джорданс от Асошиейтед прес.

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви, че ръководителите на ЕС съжаляват за британското решение. Лично аз съм много натъжен, но трябва да уважим това решение, призна той.

Очакваме британското правителство да действа възможно най-бързо, съобразно решението на гласоподавателите, всяко забавяне ще удължи излишно несигурността, допълни Юнкер. Договорените през февруари отстъпки за Великобритания вече са недействителни, няма да има предоговаряне, допълни председателят на ЕК.

Готови сме да започнем бързо преговорите с Великобритания за условията за напускането. Докато преговорният процес не приключи, остават в сила всички права и задължения, свързани с членството в ЕС, поясни той.

"Преговорите на Обединеното кралство с ЕС ще са трудни, тъй като европейските лидери няма да искат да създават прецедент за лесно излизане, който да бъде използван от други страни, желаещи да преразгледат статута си, като например Дания", заяви Хауърд Арчър от компанията за изследвания Ай Ейч ЕС пред АП.

Камерън ще се оттегли от поста премиер на Великобритания

При следване на британския избор от 23 юни, минималният период за напускане след вота ще бъде две години. През този период страната ще продължи да спазва европейските договори и закони, но няма да участва във вземането на решения в съюза, докато преговаря по споразумение за оттегляне и условията на отношенията с останалите страни членки.

На британското общество му предстои сериозен разговор за имиграцията, социалната държава, структурата на икономиката, състоянието на отбраната и тежестта на мнението на Лондон по света.

Същото важи и за Европейския съюз, защото британският дебат няма как да не се пренесе и в Брюксел и да засили призивите за Европа на няколко скорости или кръга на интегриране.

Още преди да бъдат обявени окончателните резултати от британския референдум британският печат съобщава, че лагерът, който е за Брекзит, печели и подчертава, че сега погледите са насочени към онова, което следва оттук нататък.

Евроскептичният дух излезе от бутилката. Ще спечелим тази война, ще си върнем страната, ще си върнем независимостта и границите, заяви лидерът на антиевропейската Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) Найджъл Фараж, цитиран от в. "Индипендънт", часове преди оповестяването на крайните резултати.

Дейвид Камерън свика този референдум с надеждата това да реши веднъж завинаги европейския въпрос, който толкова дълго разделя партията му. Каквото и да стане, е съвсем ясно, че всенародното допитване ще има обратния ефект. Какъвто и да е резултатът, ще продължи да има имиграция, ще продължи да има гняв, а когато тези две неща се срещнат, там ще бъде Найджъл Фараж, пише вестникът.

Найджъл Фараж: 23 юни ще стане нашият нов ден на независимостта

Разчистването на отломките след земетресението на Брекзита ще отнеме години, подчертава в. "Гардиън". Въпреки че този вот трябва да се разглежда като предписание за оттегляне от ЕС, рано тази сутрин той звучеше повече като вик на гняв и разочарование на половината страна срещу системата на власт, богатство и привилегии, контролирани от елит, управляващ отдругаде. Мишената беше колкото Брюксел, толкова и Уестминстър. Но дори да си даваме сметка за това, още не сме наясно колко сложно е онова, което предстои или по-скоро какво точно рухна.

В. "Файненшъл таймс" посочва, че много от последиците на Брекзит може да се предвидят още сега и цитира част от тях: Великобритания ще се опита да излезе от ЕС до 2019 г. и ще е готова да се противопостави на Брюксел по миграционните закони. Министърът на финансите Джордж Осбърн предупреди, че ако Великобритания гласува за излизане, в държавните финанси ще се отвори черна дупка от 30 милиарда лири. Един от най-непосредствените резултати е, че кариерата на Дейвид Камерън като премиер ще приключи, а политическите и конституционните въпроси, предизвикани от Брекзита, може да поставят началото на период на дълбока несигурност за Обединеното кралство и ЕС. От юридическа гледна точка референдумът е по-скоро консултативен, а не задължителен и какво ще стане по-нататък е политически, а не правен въпрос, отбелязва вестникът. В областта на икономиката специалистите са единодушни - излизането от ЕС ще нанесе удар по растежа, а мащабът на последиците ще зависи от фактори като търговията, производителността и преките чуждестранни инвестиции. Привържениците на Брекзита обаче твърдят, че икономиката ще бъде в разцвет, когато страната е извън ЕС.

Оценките, че британският референдум е исторически, не са само думи. Заложено е много повече от отношенията между Великобритания и Европа. Под въпрос може да се окаже целият европейски проект, отбелязва френският в. "Монд". Нещата трябва да се кажат такива, каквито са. Великобритания имаше огромна полза от членството си в ЕС.

Икономиката й не е била в по-добро състояние от 1973 г. насам, но Лондон остави силен англо-саксонски отпечатък върху европейския проект - свободната търговия, разширяването към Централна и Източна Европа сред 1989 г., отварянето към света. Европейското право е изковано под британско влияние. Днешна Европа, която от 20 години непрестанно се отдалечава от федералната мечта, носи печата на Обединеното кралство, подчертава вестникът.

Британците шокираха света с избора си да напуснат ЕС, пише в. "Ню Йорк таймс". Това историческо решение със сигурност ще промени мястото на страната в света, ще предизвика смут на континента и ще разтърси политическата върхушка на Запад.
Въпреки че допитванията преди референдума показаха, че и двата лагера биха могли да спечелят, изходът смая голяма част от британците, европейците и трансатлантическия алианс, подчертавайки силата на настроенията срещу елита, на популистките и националистически настроения във време на икономическа и културна обърканост.

Бурните отношения на Великобритания с ЕС

Това е третият в историята на Великобритания референдум. През 1974 г. британците подкрепиха членството на страната в Европейската икономическа общност. Следващото допитване до народа бе по въпроса за изменението на избирателната система във Великобритания.

Организирането на вот относно членството в днешния Европейски съюз беше част от предизборната програма на консервативния премиер Дейвид Камерън. През февруари Камерън предоговори условията за членство на страната му в ЕС с останалите страни членки, от които искаше по-голяма власт на националния парламент и позволение за въвеждане на мерки срещу високата имиграция. Впоследствие премиерът изпълни обещанието си и в месеците на кампания се бореше за оставане на страната в съюза заедно с лейбъристката опозиция.

Източник: БТА, dnevnik.bg

Коментар