Нормално е простакът да е нашият идол, глупакът - нашият човек, музиката на безумието - нашата музика. Щом още като деца започваме да мразим тези, които мислят. Така мисли Иван Кулеков.
Последната капка преля чашата - Кубрат Пулев ще се бори за световната титла по бокс за професионалисти. Ще прощавате, обаче тук нещо не е наред. Това е против всяка логика. Откъде накъде? България не е Америка. Тук никога не е имало професионален бокс. В колко хиляди клуба се тренира този спорт, колко милиона момчета се готвят да станат световни шампиони? Какви условия за развитие има у нас един боксьор? Българин в един списък с Мохамед Али, Майк Тайсън, Владимир Кличко? Това просто не е нормално. Нормално е човек с физиката на Кобрата да пребива непослушни наркодилъри. Да чупи кости. Да си има свой бизнес за мокри поръчки. Полицията не само, че ще го охранява, но и ще му дава заплата като агент под прикритие. Прокурори и съдии ще бъдат първите му приятели. А ако случайно може и да говори, пред такъв тип се откриват големи възможности да служи на "ползу роду" я като кмет, я като депутат, я като министър-председател.
Не е нормално Веселин Топалов да е световен шампион по шахмат. Неговото име да стои до Алехин, Ботвиник и Каспаров. България не е Русия. Шахът е за хора, които първо мислят, после действат. Ние сме обратните. Ние още като деца започваме да мразим тези, които мислят. Мислещите у нас са самотници. Те са първите, които изхвърляме от компаниите си. Безработни. Маргинали. Смотянаци. Пфу! Стига им това, че им разрешаваме да мърдат пешките на пейката в парка, докато чакат пенсията и смъртта. Ама и това им е много.
След Тринидад, Тобаго и Тонга
Нормално е в едно общество на немислещи именно немислещите да избират и да бъдат избирани. Те да създават законите и да ръководят държавата ни. В техни ръце да са всички власти. Да обезсмислят всичко, до което се докоснат - икономика, армия, култура, медии, църква. Нормално е простакът да е нашият идол, глупакът - нашият човек, музиката на безумието - нашата музика.
Не е нормално български ученици да са сред първите на всички математически олимпиади. България не е Финландия, където 14,5 на сто от учениците са отличници. У нас те са 2,8 на сто. Една трета от учениците не ходят на училище. 41 на сто са неграмотни. Ние сме първи по неграмотност в Европа. В света сме на 53-то място. След Тринидад, Тобаго и Тонга.
Нормално е необразованите да работят като крадци. Да се женят на 13-годишна възраст. Децата им да останат необразовани. Да работят като крадци. Да се женят на 12. Нормално е България да е на последно място в Европа по разходи за образование - 4,0 процента /Естония - 16,9/. Вицепремиер да нарича учените от Академията на науките синодални старци. Да се дава звание Доктор хонорис кауза за епохален принос в простащината.
Изкуството - последна грижа
Не е нормално картина на Светлин Русев да се продаде на търг в "Сотбис" за 26 644 долара. Живеещият у нас художник да е член на Есенния салон в Париж, на салона "Ника-Кай" в Токио, на Академията на изкуствата в Русия, да е член-кореспондент на "Кюнстлерхаус" във Виена, на академията Медичи и Фламандската кралска академия. За българската държава изкуството не е дори последна грижа. В Художествената гимназия няма пари за глина. През последния четвърт век Националната художествена галерия не е закупила нито една картина, нито една пластика. Ако за изкуството времето на Тодор Живков беше застойно, то след него е мъртво.
Нормално е министър на културата да заявява пред журналисти: "Това ви е нацията на 1300 г., да ви е*а циганската нация". Нормално е художниците да стават бояджии. Или нощни пазачи. Да карат таксита. Или да продават кръвта си. Или да емигрират. Да се ровят в кофите за боклук. Или да се самоубиват с алкохол.
Не е нормално пиесите на Христо Бойчев да са играни в 45 държави, Александрина Пендачанска да пее в най-престижните оперни театри в света, Димитър Гочев да е режисьор на годината в Германия, български учени да работят с Големия адронен колайдер в ЦЕРН, без никаква обществена потребност в България да се пише и издава високохудожествена проза и поезия, някой да се опитва нещо да произвежда, някой все още да мечтае...
А ние все още да искаме да станем нормална държава.
