Бомба на Уикилийкс взриви световната дипломация”, „Сайт сътвори 11 септември за дипломацията”, „Неудобните тайни на дипломатите”... Заглавията на наши и чужди медии след последните разкрития на скандалния сайт впечатляват със своята образност. Това в никакъв случай не е изненадващо, като се има предвид естеството на новината - един човек с неясни подбуди и още по-неясни източници (Джулиан Асанж) „пуска” в Мрежата практически цялата дипломатическа кореспонденция на една суперсила (САЩ) за близо половин век.
Важно уточнение - същият този човек е своеобразен рецидивист във ваденето на кирливи ризи. С хиляди документи и видеозаписи, Уикилийкс даде на войните в Ирак и Афганистан едно ново и доста по-страшно лице.
Още след пускането на първите 200-300 документа, цял свят погледна с изумление към семплия и тук-там сриван от хакери сайт. Какво всъщност „изтече” този път в Уикилийкс?
Най-интересни за световните медии се оказаха призивите на саудитския крал Абдула САЩ да атакуват ядрените съоръжения на Иран. Те са в известна степен изненадващи... до момента, в който не си припомним, че и двете мюсюлмански държави произвеждат петрол, който тепърва ще се оскъпява.
Стана ясно и че американските дипломати са „въздействали” на немските власти да не арестуват агенти на ЦРУ, които по грешка заловили невинен гражданин на европейската страна. Изненадващо? Надали, предвид склонността на американците да не признават международни съдилища, занимаващи се с военни престъпления.
Същевременно, представителите на САЩ в ООН получили нареждане от Хилари Клинтън да шпионират ръководството на организацията. Отново не е точно странно, макар да е малко изненадващо.
Сред документите виждаме още планове за спасяването на отработено пакистанско ядрено гориво от ръцете на потенциални терористи, разговори за бъдещето на Корея след краха на КНДР, данни за корупцията в Афганистан и анализи на водещите събития и личности в света, дело на дипломати.
Последната част е най-пикантна. В нея Владимир Путин е „алфа куче”, Дмитрий Медведев е негова марионетка, а Берлускони - демодиран политик и говорител на Москва.
Споменава се и България в документ, в който се изисква от дипломатите да проверят какви са отношенията на българските политици с руските им колеги и представителите на бизнеса в Москва.
Реакцията на правителства и държавници по цял свят беше бърза и недвусмислена - щатската прокуратура започна разследване с цел подвеждане под отговорност източниците на Уикилийкс, Австралия директно вкара сайта в „черен списък” (за да го изкара тихомълком след това), иранският президент Махмуд Ахмединежад прозря американски опит за саботаж на отношенията в региона, куп държави (сред които и България) порицаха публикуването на секретните данни.
Според Вашингтон, изваждането на бял свят на документите би застрашило живота на американските дипломати и би навредило на международните отношения. От друга страна, трябва да припомним, че преди дни от Уикилийкс отправиха запитване за имената на лица, чийто живот може да се окаже застрашен след „изтичането” на кореспонденцията. Тогава американското правителство отказа да даде подобна информация, заявявайки, че не е склонно на преговори.
Възниква два важни въпроса - доколко новите разкрития на Уикилийкс са наистина изненадващи и какво следва от тях.
В случая със Саудитска Арабия и Иран виждаме как парадоксално САЩ се налага да отбиват настойчивите искания на крал Абдула за нова война в региона. Тази роля, както сполучливо забелязват от Би Би Си, се вписва напълно в усилията на Барак Обама и администрацията му да търси мирно решаване на честите дипломатически конфликти с ислямската република. В този смисъл, единствено могат да пострадат отношенията между Саудитска Арабия и Иран, което, съдейки по изказванията на Ахмединежад, няма да се случи.
От публикуваното до момента, единствената провалена „тайна операция” на американските дипломати е опитът да се доберат до пароли и лична информация на високопоставени представители на ООН. Вероятно, ако от Уикилийкс бяха избрали да „вдигнат завесата” в по-късен етап, това разпореждане на американския държавен секретар щеше да доведе до един международен „Уотъргейт” с подчертано лоши последици за имиджа на САЩ.
Голяма част от останалите документи повтарят вече изказани предположения на експерти или просто маркират ежедневната работа на дипломатите в американските посолства по света - анализи, оценки, впечатления от хора и събития. Това е едно интересно четиво, което, обаче, не би следвало да изненадва. Поне след като сме така добре запознати с делата на Хенри Кисинджър във Виетнам.
Като цяло, „течът” от Уикилийкс не е или поне не би следвало да е голяма новина за правителствата на отделните държави. Вероятно само за родното МВнР е било изненадващо да разберат, че Китай стои зад атаките над Google или че в очите на американците Никола Саркози е авторитарен нервняк, а Путин контролира слабия Медведев. Човек с претенциите да бъде дипломат от средно ниво би трябвало да знае 99% от публикуваната информация много преди Джулиан Асанж да е разбрал за съществуването й. Както вероятно е и станало.
Възниква въпросът защо тогава всички правителства реагираха като ужилени. Отговорът е очевиден и е пряко свързан с това, че Уикилийкс е ресурс (и) за обикновените хора. Общодостъпен, с удобна форма за търсене и филтриране на данните, той е създаден за всеки, който иска да си отговори на въпроса защо правителството на страната му действа по един или друг начин.
Уикилийкс допълва информация за тези, които не са близо до източника и не могат да си позволят ежедневно следене на политическите процеси. На хората, които търсят алтернатива или поне допълнение на все по-едностранчивата външнополитическа информация в медиите. Осъзнато или не съвсем, Уикилийкс е от този тип нови медии, които предефинират работата в нюзрумовете по света и реабилитират анализа като журналистически жанр.
Даже нещо повече, подобни „пролуки” отвъд пластмасовия свят на кабелната телевизия формират общество от мислещи и информирани граждани. Подобно общество в началото на XXI век не е добре дошло никъде, защото се управлява трудно от днешната корпоративно-политическа класа. Затова и всеки алтернативен източник на информация, без значение дали има „опасни” новини или от него „тече” информация, е потенциална заплаха за т.нар „национална сигурност”.
Какво следва? В близките месеци ще се появяват още и още секретни документи и на този етап само можем да гадаем какво ще има в тях. Джулиан Асанж вече намекна, че ще ни „осведоми” за действията на няколко големи банки (в месеците преди кризата, надявам се), а заявката му, че ще се захване с Русия и Китай прозвуча като директна заплаха за източните авторитарни режими.
Всъщност, според това какво Уикилийкс ще публикува и какво - не може и да разберем една друга голяма тайна - какви са мотивите на австралиеца и кой (ако има някой) стои зад него.
За нас в България наблюденията на американските дипломати могат да се окажат истинските „досиета на прехода”, чрез които най-накрая да се изясни кой, кога и с колко забогатя на гърба на държавата. Вече доста политици са се упражнявали в говоренето по тази тема, интересно дали някой ще си отвори устата, когато картите се окажат на масата...
Авторът е блогър в Log.bg.
Още материали от същия автор четете в yavo.log.bg.
