В София се провежда форум с дискусии за нуждата от реформиране на здравното осигуряване.
1,2 милиона българи са с прекъснати здравно-осигурителни права, други над два милиона (пенсионери, деца, военнослужещи) се осигуряват от бюджета, т.е. не плащат лични вноски. На свой ред бюджетът прелива близо 800 млн. лева не към здравните дейности, а към фискалния резерв, или: "ти ме лъжеш, че ми плащаш, аз те лъжа, че те лекувам". Парите, които остават за здравеопазване, не са прекалено много, но и те биха могли да се управляват по-добре, ако се запушат "черните дупки", поглъщащи милиони за "представителни разходи", бюрокрация, корупция и измами.
Смята се, че поне 350-400 млн. лева в системата се плащат за медицински дейности, които са с лошо качество и отиват на вятъра. Нерегламентираните плащания - т.е. узаконената корупция в болниците - довършват останалото. При това положение е чудно, че изобщо има някакво здравеопазване и лекуване.
Недоизбистрено, неприложимо, утопично
Новият проектозакон за здравното осигуряване, представен от Лъчезар Иванов, предвижда допълнително задължително здравно осигуряване, по подобие на допълнителното пенсионно осигуряване. По принцип идеята е добра, защото формира предпоставки за известна конкуренция на НЗОК, а оттам - в най-добрия случай - и до повече качество. Много от детайлите обаче са недоизбистрени, а друга част - неприложими. Липсва яснота например какви услуги точно ще поемат допълнителните фондове и как "частни фондове" ще бъдат вкарани в калъпа на задължителното обществено осигуряване, където, както е известно, се работи на солидарен принцип, а не на капиталов.
В момента се определят нови стойности на прословутите клинични пътеки, които са се превърнали в "царски път" за източване на касата. Няма обаче гаранции, че новите стойности ще прекратят злоупотребите. За целта е нужен контрол от независим одитор, а това едва ли е по възможностите на създадената агенция от 50 души. Взаимното контролиране на НЗОК и допълнителните частни фондове пък е чиста утопия, още повече че според Лъчезар Иванов "частните" нямало да изграждат своя информационна система.
Най-редно е българската здравно-осигурителна система първо да се погрижи за увеличаване на приходите на базата на събираните вноски. Съвсем легитимно е държавните служители също да участват с личен принос. Абсолютно задължително е да се гарантира прозрачността в изразходването на здравно-осигурителните средства, така че да отпадне сегашният модел "черна кутия", в която влизат милиони, а излиза едно нищо.
Горчивият хап си заслужава
В дългосрочен план няма да се мине без увеличаване на здравните вноски, което се налага от напредъка в медицинската техника и появата на по-модерни и скъпоструващи терапии, както и от застаряването на населението. Оценката на качеството на медицинските дейности пък изисква независим одит, но такъв, който да заслужава името си.
Реформата на болниците, която първо тръгна с бомбастични анонси, а после, неизвестно защо, спря, трябва да бъде продължена, независимо от протестите на някои засегнати. На някои места болниците и без друго са се превърнали в домове за отглеждане на възрастни хора. Така действителността сама коригира "диспропорциите". Този път обаче е по-мъчителният и по-болезненият.
